Добре дошли в училището за магия и вълшебство Хогуортс..
Oхоо, имаме си гостенин...
Ако си магьосник си добре дошъл, а ако не си... Е, ти вече си тук, така че не ме гледай с този поглед на малко момиченце, изгубило плюшената си играчка. Няма нужда да се оправдаваш, знам, че нито си малък, нито си играеш с плюшени играчки...
Кой съм аз ли?
Този отговор ще намериш по-късно... А сега наистина мисля, че е време да влизаш, защото на някои вече им омръзна да те чакат...
Добре дошли в училището за магия и вълшебство Хогуортс..
Oхоо, имаме си гостенин...
Ако си магьосник си добре дошъл, а ако не си... Е, ти вече си тук, така че не ме гледай с този поглед на малко момиченце, изгубило плюшената си играчка. Няма нужда да се оправдаваш, знам, че нито си малък, нито си играеш с плюшени играчки...
Кой съм аз ли?
Този отговор ще намериш по-късно... А сега наистина мисля, че е време да влизаш, защото на някои вече им омръзна да те чакат...
Добре дошли в училището за магия и вълшебство Хогуортс..
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.


Изживей магията!
 
ИндексPortalПоследни снимкиТърсенеРегистрирайте сеВход
Similar topics
    Запишете се за учебната година!
    Elione Percival Steenwyck Empty19th Декември 2010, 15:42 by Elione Percival Steenwyck
    Учебната година започва съвсем скоро! Запишете се за предметите, които ще изучавате...

    Трябва да попълните ето тази бланка:
    Име:
    Дом:
    Курс:
    Предмети, които бихте искали да изучавате:

    *Ето и самите предмети:
    Астрономия


    [ Full reading ]
    Comments: 8
    Питайте!
    Elione Percival Steenwyck Empty29th Октомври 2010, 16:57 by Elione Percival Steenwyck
    Темата за въпроси... питайте каквото ви душа иска, няма никакви ограничения.

    Comments: 15
    Предложения и критики
    Elione Percival Steenwyck Empty29th Октомври 2010, 17:10 by Elione Percival Steenwyck
    Какво мислите за форума?
    Кое ви харесва в него и какво смятате, че трябва да променим. Не се притеснявайте да изкажете мнението си, няма да ви "скачаме" и да правим скандали.. [You must be registered and logged in to see this image.]


    Comments: 1
    Обща тема
    Elione Percival Steenwyck Empty29th Октомври 2010, 17:12 by Elione Percival Steenwyck
    Ами... ако искате да кажете нещо, но се сещате в коя тема да го сложите.. пишете тук. [You must be registered and logged in to see this image.]

    Comments: 1
    Заети и свободни учителски герои
    Elione Percival Steenwyck Empty28th Ноември 2010, 16:23 by Elione Percival Steenwyck
    ЗАЕТИТЕ ГЕРОИ ЩЕ БЪДАТ ОЦВЕТЯВАНИ В БЯЛО!


    Директор на училището - Албус Дъмбълдор
    АРИТМАНТИКА - професор Септима Вектор
    АСТРОНОМИЯ – Професор Тереза- Мария Дарагон /героинята от книгите е заменена с друга!/


    [ Full reading ]
    Comments: 0
    Раздадени/отнети точки
    Elione Percival Steenwyck Empty5th Ноември 2010, 21:32 by Elione Percival Steenwyck
    Учителите имат право да раздават и отнемат точки по време на РП, но след това задължително трябва да пишат в тази тема...
    Пример:
    Сивиръс Снейп:
    Отнемам пет точки от Грифиндор, заради непочтителното държание на Елиът Хъмфри в часа по ЗСЧИ!


    Comments: 0
    Съобщения
    Elione Percival Steenwyck Empty29th Октомври 2010, 17:00 by Elione Percival Steenwyck
    Тук ще съобщаваме всичко ново около форумчето ни.
    Препоръчително е да следите редовно тази тема...


    Comments: 0

     

     Elione Percival Steenwyck

    Go down 
    АвторСъобщение
    Elione Percival Steenwyck
    Gryffindor
    Gryffindor
    Elione Percival Steenwyck


    Posts : 312
    Join date : 26.10.2010

    Elione Percival Steenwyck Empty
    ПисанеЗаглавие: Elione Percival Steenwyck   Elione Percival Steenwyck Empty15th Ноември 2010, 19:25

    Име: Елион Персивал Стийнуик

    [You must be registered and logged in to see this image.]
    Години: 11
    Училищен дом: Грифиндор
    История:
    Мнооого много отдавна, преди цели единадесет години, докато всички навън се гърчеха под безмилостната вихрушка, помитаща каквото и се изпречи на пътя и необичайна дори за това време на година, едно семейство празнуваше... Какво ли? Не, не престоящата Коледа... Нито дори повишението, което бащата бе получил, благодарение на усърдната си работа в министерството... Празнуваше раждането на двете малки момиченца, упорито отказващи да пуснат ръчичката на майка си, все още неразбиращи къде са попаднали. Тази вечер, като никога се бяха събрали всички - Клеър, отново мрънкаща заради поредното момиче, направило грешката да я зареже, близнаците Том и Джери, трескаво обмислящи поредния "зъл" план, Деймън, както винаги сипещ остроумни забележки и разбира се - най-добрите майка и татко - Аманда и Пол...
    Каква прекрасна картинка, нали?
    Е да, ама не... Годините минаваха и не всичко бе толкова розово, колкото изглеждаше в началото.. В добрия смисък разбира се.. доколкото изобщо тази фраза можеше да има такъв.
    Ел и Ал /както Деймън обичаше да ги нарича, въпреки техните протести/ растяха... Не след дълго и още един мъничък човечец се присъедини към голяма фамилия на Стийнуик. Казваше се Рикон. И беше най-непослушното бебе, което човек изобщо можеше да си представи. А проблемите не се ограничаваха с това, че хвърляше биберона си на покрива всеки път, когато някой се опитваше да му го сложи... или пък че постоянно обръщаше купата със супата върхи главата на "нещастникът", озовал се близо до него, докато се храни... Това, че спряха да го хранят със супа разбира се не му попречи бързо да приспособи агнешките флейки, йоркширския пудинг и всички останали ястия за същата цел...
    Но нека се върнем малко по назад в миналото и да се прехвърлим отново към Ел и Ал... Ако някой ги погледнеше отстрани определено щеше да каже, че не са порастнали и със сантиметър.. Но въпреки въшния си вид, те растяха с такива темпове, че на тригодишна възраст за една четири дни бяха успели да погодят на по-голямото си братче шест поредни номера... и то какви... Мъничките им мозъчета растяха с чудовищна скорост, но това не притесняваше никого - ако това за удрянето по главата и мозъчните клетки бе вярно те определено губеха повечето такива още преди да са ги проявили по поредния дяволит начин.. Не че това ги правеше по-малко опасни...
    Магическите им способности започнаха да се появат само година по-късно, а с това и броя на "бедствията", случващи се в мъничката им къща, драстично се увеличаваше.
    Само още година и половина след това дойде ред и на следващата огромна грешка... Но този път не бяха виновни мозъците на момичетата /които между другото продължаваха да се увеличават и да умират със същото темпо/, а оскъдната съобразителност набаща им. Който, забравил за дребната подробност, че те претърсват всяко достъпно за тях място, остави вратата на гаража отключена. Какво толквоа, а? Е, ако това бе просто един обикновен гараж, в който се подвизаваха обикновени неща като коли, различни видове инструменти и т.н нямаше да има никакъв проблем... Но в този гараж се намираше нещо, за което момичетата не трябваше да научават- старата метла на баща им. Доволни от новоти си октритие, те веднага решиха да я изпробват. Е, историята за това как Елион се блъсна в едно огромно дърво и в следващия момент се оказа ухапана от недоволна катерчика, чиято хралупа "случайно" се бе разрушила ще бъде спестена... Както и тази за Алис, която уцели прозореца към стаята на Деймън...
    За щастие майка им, дочула странния шум, веднага им се притече на помощ и незначителните поражения /една счупена ръка и една пукната глава/ веднага бяха оправени.
    Следващите няколко години от живота на близначките минаха сравнително по-леко. Е, не може да се каже, че нямаше "инциденти", но като че ли заплахата, че може да не ги пуснат в Хогуортс си бе изиграла добре ролята. Така опасност всъщност нямаше, но как биха могли да го знаят две хлапета... пък били те и свръх гениичета за възрастта си.

    Характер:
    Уха... Да се опише харакетра на Елион определено бе доста трудна задачка, за която се изискваха преди всичко две неща - време и здрави нерви. Първото го имаме дори и в излишък.. за второто можем да поспорим малко, но мисля, че всички сме съгласни, че е по-добре просто да си представим, че и то е на лице. Затова да започваме:
    Kaто начало може би трябва да кажем, че човек не биваше да се подвежда по емоциите, изписани на лицето й. То притежаваше дарбата да "рисува" всяко едно чувство, което малкото момиче пожелае. Дали то бе истинско или не никой освен самата нея или близначката й /която може би я познава най-добре/ не можеше да каже... Именно тази подробност караше хората да я определят като добра актриса, а тя, подвластна на самочувствието си/което никак не бе малко/ се съгласяваше. На лицето й можеха да бъдат изписани едновременно толкова много емоции, че да се чудиш коя е вярната, при положение, че в този момент дори нямаше такава. С пълна сила важеше и обратното - то можеше да бъде просто една "каменна маска", не показваща нищо, въпреки че в душата й бушуваха чувства, по-силни, октолкото може да си представите... Което за какво ни говори? Да, точно така - за начинът, по който тя преживява всичко. Разпокъсвана между двете крайности, тя винаги бе управлявана от много силни емоции. Дори най-малките неща тя приемаше така, сякаш от това зависи живота й.
    Влюбеше ли се, той се превръщаше в света за нея, а намразеше ли някого... тежко и горко му...
    Това ни отвежда до друга нейна черта - импулсивността. Мда, явно все още не бе свикнала да използва пъргавия мозък, с който бе надарена. Или пък просто се сещаше за него твърде късно. Резултатът естествено бе налице. В това, което правеше, както и в това, което казваше, без никакви угризения на съвеста можем да кажем, че не влагаше никаква мисъл. Втурваше се с главата надолу във всичко, захвърляйки задръжките и забравяйки за това, което може да последва. Нормалните хора биха се притесници поне малко от последиците, но на нея не й хрумваше да го направи. Тя бе сигурна, че нищо в този живот е случайно и щом е забъркала тази каша, значи може и да я оправи... САМА...Не приемаше почти ничия чужда помощ. Това разбира се не значеше, че ще откаже такава на някого в беда - дори напротив. Бе изключително жертвоготовна и без да осъзнава защо, винаги когато някой е в беда, тя се чувстваше длъжна да му помогне. Независимо от това дали бе приятел или враг.
    Друго прилагателно, с което бихме могли да я опишем.. А да, ЛЮБОПИТНА... Въпреки че тя предпочиташе да се нарича "любознателна", което определено се възприемаше като по-добро качество, всички знаеха, че любопитството бе едно от главните неща, които я водеха напред. Думата "тайна" сякаш караше всяка една мъничка част от нея да застане нащрек и тя правеше всичко възможно въпросната тайна скоро да загуби най-ценното си качество. Не, това не значеше, че е клюкарка. Всичко, което по един или друг начин научаваше си оставаше единствено и само за нея. Е и за сестра й, защото тя така иначе не й отстъпваше и скоро щеше да го разбере сама. Ел всъщност я биваше в пазенето на тайни. Въпреки че на никой не му се вярваше особено.
    Не обичаше мрънкането и хората, които го практикуваха по-често, отколкото се полагаше. В края на краищата животът не бе толкова труден. А дори и да беше, какво щеше да е той без пречките, пред които хората се изправяха всеки ден? Една изключително досадна и скучна поредност от случки, в които никога не се появяваше някое ново лице или предмет. Това, че бе много упорита може би също я караше да мисли точно по този начин. Никога не се предаваше и захванеше ли нещо, го довършваше докрай. Дори липсата на поощрение или одобрение от страна на околните не я обезсърчаваше, нито пък я караше да спре. Обичаше да остоява позицията си, винаги убедена, че е права. Това бе един от проблемите в характера й - много рядко приемаше нечие друго мнение освен своето и това на Алис /което в повечето случаи бе абсолютно същото/.
    Никой досега не я бе наричал мълчалива. Но пък и малко хора твърдяха, че е особено приказлива. Всичко зависеше от това в какъв момент са я видели... На моменти може да изговаря по 989526 думи в минута, без изобщо да се притесни, че единствената, която разбира нещо е тя, но имаше и такива дни, в които определено нямаше смисъл човек да се опитва да я заговори. Тогава тя отговаряше кратко, предимно едносрично и не обръщаше внимание на нищо и никого... Но такива дни бяха рядкост. Трябваше да се случи нещо наистина много сериозно, за да я накара да изгуби интерес към живота, който й се струваше толкова забавен и изпълнен с приключения.
    О, да и докато сме на темата за приключенията - нейната смелост също бе едно от нещата, които заслужаваха да бъдат споменати... Може би тя се дължеше на факта, че никога не обмисля постъпките си и поради това не успява да открие причини да се страхува, но все пак не бе за пренебрегване...
    Хм, най-вероятно има още доста неща, които не са за изпускане, но интересният разказ за този характер става прекалено дълъг, затова... приключва тук.


    Външен вид:
    Външния вид... Хм, какво можем да кажем за него. Ел бе сравнително нисичка за възрастта си, което може би бе едно от нещата, каращи я да изглежда по-малка, отколкото всъщност е, но това изобщо не я притесняваше... Височината й й беше истински съюзник в едно от най-честите й занимания - криенето от майка й, която както винаги искаше да я тъпче с храна, за да "порастне". Така и бе доста по-лесно да се пъхне под бюрото на брат си, където, колкото и да е странно, никой не се сещаше да я потърси.
    За разлика от ръста й, косата и растеше с такива чудовищни темпове, че самата тя не бе успяла да разбере кога е порастнала толкова. За нещастие на Аманда, това изобщо не й пречеше и тя нямаше дори най-малко намерение да я подстригва. Понякога бе почти права, гладка и изглеждаше така сякаш Елион току-що бе излязла от някой модерен фризьорски салон, но имаше и моменти, в които тя неспослушно образуваше големи и немирни къдрици, спускащи се по рамене й и отказващи да застанат в някакво нормално положение. Лично Ел харесваше това й състояние повече - както казваше по-големият й брат Деймън - подхождаше на характера й.
    Очите й - следващото нещо, което сякаш не можеше да реши как точно иска да изглежда - през повечето време бяха ясно зелени, но понякога клоняха към сини или дори сиви. Никой досега не бе открил логично обяснение за това, въпреки че ако някой питаше Елион, тя без колебание заяваше, че всичко зависи от настроението й.
    Колкото до облеклото й... Не можеше да се каже, че има определен стил. Все пак беше прекалено малка, а както очите й дрехите, които носеше често пъти биваха определяни според настроението, обзело я в даден момент. Трудно можеха да се срещнат по-шантаво комбинирани дрехи от нейните..
    Е, като че ли това е достатъчно... поне засега.


    Върнете се в началото Go down
    https://hogwarts-castle.forumotion.com
     
    Elione Percival Steenwyck
    Върнете се в началото 
    Страница 1 от 1
     Similar topics
    -
    » Elione Percival Steenwyck a.k.a Гери Ужас...

    Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
    Добре дошли в училището за магия и вълшебство Хогуортс.. :: Герои :: Герои :: Герои на админите-
    Идете на: