Къщурката на Ариа Спенсър...

Къщата ми изглеждаше ужасно празна,когато другата част от семейството ми бе на работа или просто извън нея.Още доста неща се намираха по кашоните в различните ъгли на стаите.Е поне хола и кухнята бяха в състоянието,в което трябваха да бъдат.
Аз като за първи път от доста време се бях надвесила над една книга,доста съсредоточена при това.Но не след дълго ми омръзна и я поставих на малката масичка пред дивана и се запътих към кухнята.Беше хубаво,че нямаше врати или стени от едното помещение към другото,само един барплот ги разделяше.Взех си една ботилка вода от хладилника и се върнах на дивана,като включих телевизора.

-Идвам.-Казах по-силно от колкото исках.Не за друго,а просто туко що бях седнала и сега се налагаше пак да ставам.Както и да е,с лека въздишка се изправих и отидох до вратата.Кой ли въобще беше?Повечето хора не знаеха,че сме се върнали в Лондон,а и тази къща беше изоставена в продължение на две години.Тогава се сетих за колата отпред и всичко ми се изясни.Отворих врата с лек замах и погледнах към момчето пред нея.
-Ъмм,здрасти.-Казах малко несигурно,като се има в предвит,че той бе почти два метра висок и се почуствах някак много ниска.

Определено височината му ме подтискаше малко и за момент се намръщих.Но когато заговори се усмихнах,което се случваше често,като се има в предвит,че доста хора ме запомняха с това.
-Не,не е неподходящо.Точно мислех,че ще умра от скука.-Казах и забелязах как огледа къщата.Подтиснах смеха си и отворих врата по-широко,за да може той да влезе.
-Искаш ли да влезеш?-Казах и се запътих отново към хола.-Извинявай за бъркотията,но тъкмо се връщаме от две годишна ваканция.И мажду другото аз съм Ариа,Ариа Спенсър.

-Благодаря.-Казах,когато той направи комплимент на къщата.Естествено съмнявах се,че го мисли като се има в предвид в какво състояние бе тя в момента.Както и да е позочих към дивана.-Чувствай се като у дома си.А и не знам.Може да сме се срещали преди.Живеех тък в продължение на 13 години,като изключим последните две.-Допълних с усмивка и се запътих към кухнята.
Минах зад барплота и се обърнах отново към момчето.
-Искаш ли нещо за пиена,хапване?-Попитах и отворих хладилника.-Предлагам сода,сок или кола,не ни е особено богато менюто.
След това се сетих,че всъяност не знам нищо за него.
-Та какво те води,в моя скромен дом?

-Нищо?!-Повторих аз малко изненадана.Доста от отдавна никой не беше отказвал на покана.Както и да е.Затворих врата на хладилника и се върнах в хола.Седнах на една от таборетката и повдигнах леко вежда.
-Хм,ако си искал да ни поздравиш значи си съсед...?-Попитах леко не сигурно.За момент се зачудих дали можеше да е просто някъв психопат.Е силно се надявах да не,защото определено не бях в настроение за магии.
След тези мисли други се наредиха в главата ми.Замислих се дали е възможно той да е магьосник и ако да къде ли учеше?А всъщност на колко години бе този младеж?
-Извинявай за въпроса,но на колко години си?

-Позна от първия път.-Казах и леко се засмях на начина,по който го казах.Малко прекалено ентусиазирано,все едно бе подигравка.-Или по-точно пресметна.
Станах и се преместих на дивана,заяото таборетката определено бе неудобна.Попринцип мразех да седя на тях.Определено трябваше да науча майка ми да не взима всичко,което ѝ изглежда добре.Като се сетя за това повечето къшони също бяха пулни със всякакви простотии.
Като оставим това на страна се загледах в момчето,не за друго ами просто той бе най-интересното нещо в къщата в момента.
-За първи път виждам, 16 годишно момче да ходи да поздравява съседите.Или може би ти също си бил доста отекчен...?

Забелязах промяната в изръжението му,но моето остана същото.Доста често се случваше,че малката 'глупава' усмивка на лицето ми да дразни околните и нищо чудно да беше така и с този мадеж.Тези мои заключения ме накараха да се усмихна още повече.Не знаех защо толкова обичах да дразна хората покрай мен...просто ми харесваше.
После се замислих,че той просто може да не обичат да го разпитват и затова млъкнах за малко,което не се случваше често.Леко кимване бе единствения ми отговор на неговото пояснение.
-Не досаждаш,но няма да те задържам ако искаш да си ходиш или имаш друга работа.-Казах като също се обърнах към прозорежа.И изведнъж ме удари като гръм.
-Сетих се.-Казах и плеснах с ръце,когато най-после се досетих.-Познаваме се от Хогуортс.Е не точно,но поне сме се виждали.Ти си..от Слидерин нали?-Казах с ентусиазъм и на лицето ми се появи победоносна усмивка,един Бог знае защо.

Не се очудих,когато той не можеше да си ме спомни.Та ние дори не си бяхме говорили в училище.Но за разлика от повечето хора аз помнех доста добре физиономии.И това,че го познах дори след две години пак си беше постижение.Сега като се замисля дори в училище беше доста намръщен.Е,поне според мен.
Подпрях се на стена в коридора пред входната врата и го погледнах за момент като усмивката ми изчезна.Сетих се колко се 'обичаха' учениците от Слидерин и Грифиндор.И естествено за това си имаше причина.Повечето слидеринци бяха маняци на тема 'чиста кръв' и силно се надявах той да не е.
-Грифиндор...-Казах,като вдигнах малко глава и се вгледах в лицето му,за да проследя реакцията му.

Подсмихнах се леко прекалено наперено и поклатих глава леко.Повечето хора биха го сметнали за обида или надсмешка.Е,от части се беше така.Реакцията му не беше голяма изненада.Не се и съмнявах,че всички Слидеринци са еднакви.
Както и да е,все още с надменна усмивка се отласнах от стената и отидох до врата.
Определено не бях почитателка на такава компания,особено когато погледа им бе толкова нахален.Не беше сега момента да се ядосвам.Все пак не искам да се превръщам във вълк от нищото.Въпреки,че би било интересно да разбера дали би се стреснал от това.Но се съмнявах.Като се има в предвич,че през целия ни разговор остана с почти каменно изражение само тук таме някакви малки реакции...Точно в момента това не ме интересуваше особено.
-Е,беше ми приятно...-Промълвих като отворих врата и показах една доста фълшива усмивка.

-Силно се надявам на същото.-Казах с широка усмивка и го изчаках да излезе.Идеше ми да му кажа змия,защото чесно казано в момента точно на това ми приличаше.Змия,която пръска отровата си навсякъде.
Тръшнах врата след себе си и в следващия момент вече бях на четири лапи.Определено трябваше да се науча да контролирам преопразяването си.Всеки път,когато някой ми лазеше по нервите,това се случваше.И в момент,чудно защо ли,ръмжах доста гадно и бях вперила очите си в някаква точка на стената пред мен.
Не след дълго се успокоих малко и се върнах в хола като поклатих глава.