Добре дошли в училището за магия и вълшебство Хогуортс..
Oхоо, имаме си гостенин...
Ако си магьосник си добре дошъл, а ако не си... Е, ти вече си тук, така че не ме гледай с този поглед на малко момиченце, изгубило плюшената си играчка. Няма нужда да се оправдаваш, знам, че нито си малък, нито си играеш с плюшени играчки...
Кой съм аз ли?
Този отговор ще намериш по-късно... А сега наистина мисля, че е време да влизаш, защото на някои вече им омръзна да те чакат...


Изживей магията!
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Similar topics
Запишете се за учебната година!
19th Декември 2010, 15:42 by Elione Percival Steenwyck
Учебната година започва съвсем скоро! Запишете се за предметите, които ще изучавате...

Трябва да попълните ето тази бланка:
Име:
Дом:
Курс:
Предмети, които бихте искали да изучавате:

*Ето и самите предмети:
Астрономия


[ Full reading ]
Comments: 8
Питайте!
29th Октомври 2010, 16:57 by Elione Percival Steenwyck
Темата за въпроси... питайте каквото ви душа иска, няма никакви ограничения.

Comments: 15
Предложения и критики
29th Октомври 2010, 17:10 by Elione Percival Steenwyck
Какво мислите за форума?
Кое ви харесва в него и какво смятате, че трябва да променим. Не се притеснявайте да изкажете мнението си, няма да ви "скачаме" и да правим скандали.. [You must be registered and logged in to see this image.]


Comments: 1
Обща тема
29th Октомври 2010, 17:12 by Elione Percival Steenwyck
Ами... ако искате да кажете нещо, но се сещате в коя тема да го сложите.. пишете тук. [You must be registered and logged in to see this image.]

Comments: 1
Заети и свободни учителски герои
28th Ноември 2010, 16:23 by Elione Percival Steenwyck
ЗАЕТИТЕ ГЕРОИ ЩЕ БЪДАТ ОЦВЕТЯВАНИ В БЯЛО!


Директор на училището - Албус Дъмбълдор
АРИТМАНТИКА - професор Септима Вектор
АСТРОНОМИЯ – Професор Тереза- Мария Дарагон /героинята от книгите е заменена с друга!/


[ Full reading ]
Comments: 0
Раздадени/отнети точки
5th Ноември 2010, 21:32 by Elione Percival Steenwyck
Учителите имат право да раздават и отнемат точки по време на РП, но след това задължително трябва да пишат в тази тема...
Пример:
Сивиръс Снейп:
Отнемам пет точки от Грифиндор, заради непочтителното държание на Елиът Хъмфри в часа по ЗСЧИ!


Comments: 0
Съобщения
29th Октомври 2010, 17:00 by Elione Percival Steenwyck
Тук ще съобщаваме всичко ново около форумчето ни.
Препоръчително е да следите редовно тази тема...


Comments: 0

Share | 
 

 "Greenvalley apartment"

Go down 
АвторСъобщение
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: "Greenvalley apartment"   27th Ноември 2010, 22:56

[You must be registered and logged in to see this image.]

Апартамента, в който живее Анабел и в който решава да се нанесе, след като се спречква с родителите си.
Spoiler:
 
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 19:57

Почувствах се гадно от забележките на Дейвид. Не беше нужно да се държи така. Да, знам, че сбърках като го целунах, но това не му даваше право да се държи така! Искаше ми се да го ударя толкова силно, че да го заболи поне малко, колкото мен. Единственото, което направих обаче бе да го погледна на кръв с онзи свой студен и режещ поглед. Признавам си - ядоса ме!
Излязохме от кафенето и тръгнахме да вървим по улицата. Изглежда Нико не се оправяше, но и без това не живеех далеч. След около седем минути пристигнахме пред нас. Извадих ключовете от джоба на якето си и се стрелнах нагоре към входната врата, за да отключа. Ръкта ми малко трепереше, за това и не бе чудно, че се забавих при отварянето. Последва още една злобна забележка от страна на Дейв, при което отключих и се обърнах към него леко раздразнена.
- Стига си ръсил глупости, подяволите! Влизайте.
Очите ми шареха по лицето на Дейвид, който държеше Нико. Може би все пак нямаше да е зле да го откараме в "Свети Мънго", но тя бе по-далеч, а не ми се искаше да губим толкова време. Може би преувеличавах, и най-вероятно бе така, но не исках да се случи нещо с него - с нито един от тях. Ако можех да им помогна - щях да го направя.
Дейвид помогна на Нико да се качи и да влезе.
- По коридора направо, третата врата в ляво! - припряно наредих на Дейв, който като чели завъртя очи и понечи да каже нещо, но не го чух. Изтърчах до кухнята като взех чантичката с отварите, които имах на разположение - нави все пак щях да ставам лечителка. Намерих тази, която търсех и бързо се върнах при двамата. Нико лежеше на леглото, а Дейв стоеше отстрани.
Приближих се до Нико и седнах на ръба леглото.
- Ето, вземи от това. Ще се почувстваш по-добре.
Лека усмивка пробяга през лицето ми. Той ме погледна за миг и отпи от шишенцето. Знаех, че на вкус бе отвратителна, но щеше да му помогне. Взех едно одеало и го завих като погледнах към Дейв.
- Трябва му малко почивка. Отварата има сънотворен страничен ефект. Ще поспи за известно време.
Погледнах отново към Нико и задържах погледа си върху лицето му, което се бе успокоило. Поне не чувстваше вече болка.
- Ще направя нещо за пиене - казах на Дейв и излязох от стаята като се отправих към кухнята. Прибрах отварата и опрях ръцете си на мивката. Какво подяволите правех? Нищо нередно... нали? Тогава защо се чувствах така? Зареях погледа си на някъде опитвайки се да осмисля малко онова, което внезапно ме бе разтърсило.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Nicoex
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 246
Join date : 23.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 20:49

Не се чувствах зле...е поне не много, ала въпреки това всичко край мен сякаш се въртеше опитвайки се д ами създаде илюзията че се намирам във влакче на ужасите и мамка му, точно така се чувствах..
Главата ми туптеше и изобщо не чувах какво говорят и дали се очаква от мен да кажа нещо в отговор, може би точно поради тази причина не попречих на брат му да прекара ръката си през кръста ми и да постави моята на раменете му..доообре да речем че няма да се правя на гадняр подмятайки някоя друга гадна шега, но пък нали бях аз, все нещо трябваше да кажа.
- Брат ми...какви са тези прегръдки насред бял ден, недей така ще разберат за "нас".
Божее..по-зле от това май не можех, но наистина не ми беше наред, дори не успях да извадя любимата си ехидна усмивка, а само някакво лукаво подобие на нея.
За момент усетих как ще повърна, но чистия въздух отвън ме разведри при това достатъчно че да успея да виждам що годе пътя пред нас..
Разбрах че сме тръгнали към апартамента на Ан и подсъзнателно се усмихнах самодоволно...
Скоро стигнахме и отново щях да се озова между четири стени...страхотно какъв бе смисъла на това "пътуване" и аз не знаех.
Влязохме в..ъм спалня или нещо подобно и аз не знам и ме тръшнаха на леглото.
Да им се не види, аз да не съм марионетка..опитах се да се противя, но възвърнали се световъртеж ми попречи дори да измърморя нещо.
- Ето....то.почувст.. по-добре.
Долових някакъв откъс от изречение и вдигнах глава към невероятно красивото лице на Ан..леле сега я виждах дори още по-нежна и примамлива, устните й бяха дори по-сочни и някак секси зачервени, а очите й блестяха по начин който виждах за първи път...толкова ли бях зле че я виждах в тази светлина или наистина изглеждаше така.
Сбръчках леко нос при мириса на отварата и поклатих глава, ала накрая се наложи да отпия.
Апффф...да ти имам ужаса!
Да бе страшно лекарство, сега съвсем ми се зави свят, да не говорим че очите ми не успяха дълго време да се задържат отворени..едно голяма прозявка излезе от устните ми и усетих как се унасям...щяха...да си..платят...хъърррр..тези идиоти..да ме...хър-пююююл...така....хъррр.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
David
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 52
Join date : 25.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 21:09

По пътя брат ми говореше всякакви глупости,но ние го игнорирахме напълно. Изглеждаше като някоя пияница.През цялото време мислих за всичко случило се и хвърлях по един поглед на Анабел.Личеше си че я заболя от моите груби забележки и тъпи намеци.Аз не исках,но ядът ме бе обзел.Започнах малко да се поуспокоявам,а и тя също се бе ядосала и не исках да я дразня още. Влязохме у тях и сложихме брат ми в спалнята.Аз огледах стаята,докато момичето бе за лекарство.Ухаеше много приятни.Интериора бе прекрасен,а леглото бе много удобно.Ан се върна и даде на Нико от еликсира.Погледна ме и каза:
- Трябва му малко почивка. Отварата има сънотворен страничен ефект. Ще поспи за известно време.-аз кимнах леко и погледнах спящото копеле.
- Ще направя нещо за пиене-допълни Анабел и аз въздъхнах.Тя излезе от стаята и слезе бързо по стълбите.По стоях още малко горе,а след това с бавна крачка излязох от помещението и затворих вратата.Бавно слязох по стълбището,а стъпките ми шумно отекваха из къщата.Отидох в кухнята и се подпрях плота до Анабел и скръстих ръце.Гледахме се известно време без да обелваме и дума.Накрая въздъхнах и промълвих:
-Виж...съжалявам за държанието си...просто...-не довърших аз и погледнах земята,като след това завърших изречението си:
-Просто...о забрави-усмихнах се леко аз и седнах на един от столовете.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 21:25

Изглежда наистина се бях отнесла, защото дори не успях да чуя стъпките му, когато влезе в стаята. От кога е започнал да се движи толкова тихо? Няма значение. Погледа ми се спря на лицето му, изучавайки всяко едно негово неволно потрепване. Очите му бяха някак... хладни или пък... обвинителни. Ох, за бога, няма си и на идея! Определено обаче долавях, че все още продължаваше да си мисли за онова, което стана в кафенето.
-Виж... - започна изведнъж след толкова мълчане. - Съжалявам за държанието си... просто... Просто... о забрави!
Изчаках го да довърши, но той не го направи. Вместо това се отказа и седна на близкия стол. Въздъхнах и разтрих челото си с пръсти.
- Виж, Дейв, онова, което се случи... Беше... Беше необмислено.
Продължавах да стоя с гръб към него и да разтривам челото си, а гласът ми сякаш се губеше в тишината на стаята.
- Аз... Отлично знаеш, че ако се ядосам прекалено започвам да губя контрол и...
"И просто ти беше този, който се озова пръв пред очите ми. Спасителна котва, за да предотвратя трансформацията си?" Не го казах, но си го помислих, макар че не бях сигурна в истинността на онова, което си мислех.
Поклатих глава и се пресегнах към шкафа над главата си, където държах кафето.
- И двамата знаем, че сме прекалено еднакви, за да се получи нещо между нас. Ти не си някой, който ще остане с някоя за дълго. Може и да чувстваш увлечение и за това толкова тъпо и упорито да се опитваш да ме свалиш... Но и двамата знаем ситината, нали?
Пуснах кафеварката и се обърнах към него срещайки погледа му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
David
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 52
Join date : 25.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 21:33

- Аз... Отлично знаеш, че ако се ядосам прекалено започвам да губя контрол и...- И двамата знаем, че сме прекалено еднакви, за да се получи нещо между нас. Ти не си някой, който ще остане с някоя за дълго. Може и да чувстваш увлечение и за това толкова тъпо и упорито да се опитваш да ме свалиш... Но и двамата знаем ситината, нали?-каза тя и седна срещу мен.Мислеше си ,че разбира,че знае.Тя не предполагаше как всъщност стоят нещата.Аз се подсмихнах и казах:
-Нищо не знаеш...-усмихнах се леко и поех с длани лицето си,като се загледах в масата.Тя наистина нищо не знаеше.Година и половина....година и половина тайни,ревности и какво ли още не.Тя предполагаше,че това е просто друга моя мимолетна връзка,но тя не знаеше истината.Другото което е-аз винаги,винаги,винаги стоях в сянката на Нико.Неговата сянка падаше върху мен и сякаш закриваше моя свят.Винаги бяхме "братята Нико и Дейв" никога не сме били "Дейв и Нико"...Едва ли някой можеше да разбере това,което чувствам,но за мен бе важно и по някога ме мъчеше това усещане за...за...задушливост..Анабел направи кафе и ми сипа в една чаша.Аз благодарих и я погледнах много топло и мило. Сложих си две бучки захар и разбърках кафето.Чашата потракна леко и прониза тишината.Двамата стояхме един срещу друг и само си хвърляхме по някой поглед или аз изпращах някоя усмивка.Отпих от чашата и отново я погледнах с топло изражение и мила усмивка...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 21:48

Ето! Пак го правеше! Кога щеше да се научи този човек? Нима не му казах преди малко, че между нас не може да има нищо и все пак той продължаваше да ме гледа мило и съзаклятнически. Ох, в името на Мерлин, знае ли изобщо какво ми коства това?
Бавно отпих от кафето си докато задържах погледа си върху неговия. Внезапно почувствах нещо стрснно. Някаква нова тръпка, която прониза тялото ми. Топлата и ароматна течност ми напомни за вкуса на устните му и за сладостта, която се разля по тялото ми тогава. А не биваше да я има. Тази лека и приятна горещина, разливаща се по цялото ми тяло... Дали пък не... Глупости! Аз си падах по Нико, винаги съм си падала по него! Още когато замалко Снейп да ни излови и двамата се скрихме в тесния килер за метли! Още от тогава се чувствах странно край него, но Дейв...
Той винаги бе там. Независимо колко беше опасно или колко глупаво можеше да е всичко, винаги бе с нас, до мен... Нико така и не бе забелязал увлечението ми към него, а Дейв от доста време открито ми заявяваше своето. Какво щеше да стане, ако...
Разширих леко очи от взнезапния проблясък, който разсече мислите ми. Звучеше толкова естествено и красиво, че чак не исках да си го помислям отново.
Ръцете ми потрепериха и разлях горещото кафе на масата като успях да си залая и ръцете с него.
- Ох, подяволите! Мамка му...
Изправих се и пуснах водата да охладя малко пулсиращите си пръсти. Рядко ми се случваше да направя подобна простотия, но пък все пак това бях аз, а без глупости не можехме да минем.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
David
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 52
Join date : 25.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 22:03

Аз не я свалях,нит съблазнявах,но тя явно го разбираше по друг начин.Разбрах...моите ласки,които бяха чисто приятелски в момента...не бяха желани.Затова спрях въобще да я гледам.Втренчих се навън,през прозореца.Беше много красиво.Сякаш бях хипнотизиран.От хипнозата ме извади гласът на Анабел:
- Ох, подяволите! Мамка му...-извика тя и бързо скочи от стола.Аз се огледах и забелязах,че кафето е разлято по масата и тя сигурно се е изгорила.Аз отидох до нея на мивката и казах:
-Дай да видя...-поех дланта и' и огледах пръстите.Не бяха силно изгорени.Разбирах от изгаряния и наранявания от личен опит,доста пъти съм се удрял или изгарял доста.Върнах пръстите и под студената вода,а след това попитах къде има сода.Тя ми показа и аз я взех,отворих буркана и потопих пръстите и' в нея,а след това сложих лекопласт.Тя ме погледна странно,а аз обясних:
-Содата спира болката и забързва процеса на съвземане на кожата,а лекопластта е за да не се замърсява и да не пада содата.-усмихнах се отново,но тогава се сетих за начина по който ме "отхвърляше" и бързо отвърнах поглед,като се върнах на масата и отпих от чашата с кафето си.Топлата течност мина бързо през гърлото,а после по трахеята.Затопли гърдите ми,а после и стомаха.Приятната топлина се разнесе по цялото ми тяло,беше толкова приятно,точно като топла прегръдка...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 22:20

Погледнах след него, но той ми бе обърнал гръб прекалено зает с това да пие кафето си. Мътните го взели! Нима държанието ми бе толкова отвратително, че дори не искаше да ме погледне в момента! Очевдино бе по-променлив и непостоянен от времето навън, а лондонското време не бе от осоебнно постоянните неща.
Започнах отново да се ядосвам макар че не знаех на кое се дразня повече - на себе си или на неговото хладно държание. Вирнах гордо брадичката си и го погледнах хладно.
- Дейвид!
Супер! Никога до сега не го бях наричала така, но ако продължаваше така щеше да е по-добре да свиква!
Той се обърна към мен срещайки хладно очите ми. Къде изчезна онази топлина? Ох, има ли значенние?
"Какво искаш от мен? Защо се държиш така? Какво толкова казах подяволите?" Изглежда след внезапното ми разкритие отношението му към мен бе започнало да ме засяга. Вместо обаче да му благодаря за помощта и за това, че ми превърза ръцете, аз предпочетох да му се ядосам.
Очите ми леко потрепериха както и тялото ми докато задържах погледа си върху него.
- Прави каквото искаш!
Отвърнах накрая и се отправих ядосано към стаята си ато затворих вратата след себе си малко по-силно, отколкото бе необходимо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
David
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 52
Join date : 25.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 22:35

След като превързах ръцете и' тя дръпна грубо дланта си и аз я погледнах въпросително.Нещо в нея изведнъж се промени и това бе видимо.Изведнъж стана много студена и може да се нарече груба.
- Дейвид!-извика тя и аз свих вежди.Никога не ми беше викала така,никой до сега освен майка ми и баща ми,както и брат ми от време на време ми викаха така и то главно като са ми ядосани или като съм загазил.Тя ме погледна отново студено яростно ми каза:
- Прави каквото искаш!-аз не разбирах какво става и успях само да промълвя тихо:
-Ама...-Тя бързо се качи и трясна вратата със всичка сила.Какво бях сторил,за какво ми се ядоса толкова много.Аз стоях малко време така,а след това се качих бавно по стълбите и отидох до вратата на стаята и'.Леко почуках-никакъв отговор.Стоях малко пред вратата и обмислях,какво съм направил.Държах се добре,мило,не правих забележки или тъпи намеци,но тя изведнъж побесня.Почука отново и продължих да чакам.Никой не ми отвори и аз хванах дръжката на вратата.За момент се поколебах,но накрая я натиснах и отворих вратата,като влязох вътре без разрешението и'.Влязох вътре и затворих вратата,като се подпрях на нея.Видях момичето да седи на леглото и дори не ме погледна.Изглеждаше сърдита и наранена.
-Какво стана?Защо така изведнъж ми се ядоса?Какъв пак е проблема,не мога да разбера!?-попитах аз и я погледнах с въпросителен поглед.Не бях студен,бях даже много мил.Погледът ми беше леко нервен,но нервен в смисъл ядосан,а изнервен,притеснен
...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 22:56

Завъртях театрално очи и добре че бях с гръб към него иначе сигурно щях да го подразня. Не, че не заслужаваше де, но не бях ЧАК толкова ядосана. Просто... Просто внезапната му хладина и отдръпнатост ме ядосаха и аз не знам защо, а уж бях свикнала с това му държание. Какво се промени?
- Ти! Ти си ми си проблема, ясно!
Изправих се и се обърнах към него срещайки леко очудения му поглед. Страхотно! Бях успяла да го изненадам.
- Днес ми дойде твърде много слидеринското ви, змийско държание! Първо Сам, после ти! Какво толкова съм направила?
Не бях усетила кога бях повишила тон, но честно казано не ми и пукаше особенно. Изглежда сега бе момента да си излея всичко онова, което ми се бе насъбрало.
- Първо ме сваляш, после ми заявяваш, че не те разбирам, че чувствата ти са не това, което си мисля, а в следващия момент, когато... когато аз... Ти започваш да се държиш хладно и отчуждено! Предпочете да отпиеш от кафето си вместо да срещнеш погледа ми. Между думите и действият ти няма никаква логика! За Бога, Дейвид! Прав си, не те разбирам и не знам какво чувстваш или какво изпитваш към мен и не ми пука вече! Казах ти, прави каквото искаш. Ако искаш ме остави, ако искаш ме целуни, ако искаш просто се махни. Каквото искаш! Просто ме остави и си изясни онова, което всъщност изпитваш.
Усетих лека влага в очите си и внезапния студ, който разтрепери тялото ми. Ох, не отново! Подяволите, Дейвид! Махай се, преди наистина да ме ядосаш.
Обърнах му гръб като обвих ръцете си, опитвайки се да овладея треперенето на тялото си, а една сълза се стече по бузата ми. Май наистина го харесвах като нещо повече от приятел щом реагирах така.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
David
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 52
Join date : 25.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 23:11

Чух всичко казано от нея и започнах да говоря тихо и монотонно:
-Ти ме отхвърли...отхвърли всеки един мой жест,затова не срещнах погледа ти...усетих,че дори и приятелските ми ласки са не желани,затова не те погледнах,затова отвръщах поглед от теб...-казах аз и се подпрях изцяло на вратата,като гледах само към земята.Тя искаше да изясня чувствата си.Аз леко разтресох глава и казах:
-Хах... искаш да знаеш какво чувствам... мислеше ли,че ако не чувствам нещо щях да реагирам така след онази целувка.Вече бях приел факта,че няма да те имам никога,но ти ме целуна и отново мъглата от болка се появи.Падаш си по брат ми...вече година и половина,тъкмо започнах да забравям...и ти ми припомни сладостта на аромата си,вкуса на устните си и твоето студено,но някак приветливо държание,което те прави толкова...и аз не знам,неустоима...-казах аз и отворих вратата,като се спрях за момент и я погледнах през рамо.
-Нямаш си и идея...какво е да гледаш,как човека,когото харесваш...никога няма да бъде с теб-отново обърнах главата си напред и сякаш за момент замръзнах на мястото си.Разбрах какво казах,излях всичко което мислих и всичко което чувствах,за няколко секунди.Можеше да ми се изсмее,да ме нарани,но вече не ми пукаше...не можех да пазя всичко в тайна.Щях да разкажа всичко на брат си,за да няма какво да ме мъчи повече и всичко да излезе на яве.Година и половина е и малко,и много време...за мен вече беше прекалено много.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   28th Ноември 2010, 23:44

Година и половина... Толкова много време ли бе минало? Думите му обаче успяха да поуталят гнева ми, оставяйки единствено чувството на безпомощност.
- Но аз е харесвам...
Прошепнах едва тихо и доловимо. Не знаех дали го бе чул или не, а и едва ли щеше да се промени нещо. Щом бе време за разкритие - добре. Така да бъде! Отлично знаех какво е чувството да харесваш някой дълго време и да знаеш, че никога няма да го имаш. Беше болезнено, много болезнено.
- Винаги съм обичала и двама ви. Просто подтисках чувствата си към теб, защото така реших, че е правилно. Не мога да имам и двама ви. Не исках да ти давам напразни надежди, но днес... След като видях, как НИко гледаше онова момиче, разбрах, че просто съм направила грешния избор. КОгато влязох в тоалетната чувството, че след миг мога да се трансформирам само защото го ревнувах... Трябваше да го подтисна, а ти стоеше до мивката толкова отпуснат и... сладък, че не ми трябваше да мисля много.
Обърнах се към Дейвид, който все още стоеше на отворената врата с гръб към мен. Молех се... В момента се молех единствено да не се е предал, но и да го беше направил, щях да го пусна. Щях сама да понеса последствията от решенията си.
- Знаеш ли, когато те целунах, наруших онзи изкуствен баланс, който бях създала. Вече не знам какво изпитвам. Объркана съм. Знам само че в момента те желая, а след като го осъзнах разлях кафето си, а после... Ти се държеше мило и след това изведнъж охладня. Реших, че просто си се отказал.
Забих поглед в пода пред мен като разтрих леко ръцете си. Това беше. Каквото и да кажех повече щеше да е излишно. Наистина нямаше да го виня ако излезеше през тази врата и не ме погледнеше повече.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
David
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 52
Join date : 25.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   29th Ноември 2010, 00:00

Изслушах внимателното казаното от нея и не можах да повярвам на ушите си и на всяко едно свое сетиво.Изведнъж блъснах вратата и тя се обърна към мен.Аз се приближих до нея и я погледнах.Устните ми леко трепнаха и за да ги спра захапах.Усмихнах се леко и бавно се наведох към нея и допрях устни в нейните.Ръцете ми неусетно се качиха на раменете и',а езикът ми нежно облиза устните и'.След малко страстната целувка продължи и аз нежно я сложих на леглото,а аз се провесих над нея,без да отделям дори за миг устните си от нейните.
-Знаеш ли...колко пъти съм си представял този момент,колко пъти съм изгарял от желание-казах аз и се усмихнах,като отново я целунах нежно и легнах до нея,този път устните ми попаднаха на врата и'.Кожата и',този вкус,това ухание,толкова ме възбуждаше.Продължавах с леки облизвания и целувки да обикалям врата и'.Не можех да се отделя от Ан.Прегърнах я през кръста и продължих със страстната игра.Стигнах до ухото и' и леко прошепнах:
-Да спра ли или искаш да продължа?-докато чакам отговора и',спуснах ръка по гърба и' ,а с другата погалих нежно косата и'.Изведнъж целия настръхнах,обзе ме радостната тръпка.Толкова беше приятно това усещане.След година и половина мъчения и опити да я забравя,тя вече беше моя...само моя...Целунах я нежно и попитах :
-Е...не ми отговори на въпроса?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   29th Ноември 2010, 00:20

Бърз! Определено беше бърз! Преди да успея да се усетя вече бях в леглото, а нежните му устни обсипваха врата и устните ми с целувки. Съзнанието ми за миг се замъгли от внезапната сладостна тръпка, разляла се по тялото ми. Не знаех, че ми въздействаше чак толкова силно. Може би наистина бях сбъркала като бях отдала любовта си на Нико, а не на Дейв, може би сега имах шанс да поправя грешката си.
Ръката му погали гърба ми и наелектризира кожата ми. Някакви неясни думи се опитаха да стигнат до съзнанието ми, което така или иначе бе успяло да се изпразни за по-малко от миг.
- Е... Не ми отговори на въпроса?
Гласът му сякаш за миг погали сетивата ми като сладък мед. Въпрос ли? Какъв въпрос?
- Дейв, все още съм объркана, а ти не ми помагаш особенно.
Усмихнах се леко и смутено.
- Изпразването на съзнанието на някое момиче с целувки и ласки едва ли е подходящ начин да й помогнеш да реши кой брат да избере.
Прокарах ръка по лицето му, а после през косата му. Придърпах го към себе си и отново го целунах само че този път позволих на пламъка в мен да се разрастне, достигайки до него и докосвайки всичките ми сетива. Езика му потърси жадно неговия, задълбочавайки целувката ни, правейки я по-силна, страстна и властна. Тялото ми отново потръпна от удоволствие, а разделих устните ни като игриво захапах неговата.
Нали целувките ми пречеха да мисля? И какво от това, сякаш бях в състояние изобщо да изпълнявам подобна дейност в момента.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
David
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 52
Join date : 25.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   30th Ноември 2010, 11:49

- Дейв, все още съм объркана, а ти не ми помагаш особенно...Изпразването на съзнанието на някое момиче с целувки и ласки едва ли е подходящ начин да й помогнеш да реши кой брат да избере-аз с усмихнах леко и нежно прокарах ръка по рамото и' и свалих презрамката на роклята с която беше.Направих същото и с другата и тихо прошепнах:
-Ооо..ще ти покажа кой брат да избереш!-засмях се аз леко и я целунах отново,по страстно дори и от преди малко.Телата ни тръпнеха в удоволствие.Прекрасния и' дъх се комбинираше с моя.Езиците ни се бяха впили в танца на страстта,а телата ни бяха прилепени едно към друго.Сложих ръце на кръста и' и я притиснах още по силно към мен.Тялото и' беше толкова страстно.Перфектните и' очертания и фигура на манекен,ме възбуждаха още повече.През цялото това време не спирахме да се целувам,дори за да си поемем глътка въздух.Дръпнах единия край на тънката рокля на Анабел и тя се плъзна по тялото и'.Ан остана само по бельо и отначало леко се изчерви.Аз се усмихнах и казах:
-Прекрасна си!-целунах я отново и се усмихнах.Този път си разменихме местата,аз легнах на леглото я тя беше върху мен.Обвих ръце около кръста и' и впих устни в нейните.Със всяка изминала целувка страстта нарастваше и възбудата се покачваше.Тялото ми тръпнеше в удоволствие и беше на крачка да започне да се гърчи в екстаз.Целия бях настръхнал,всяко едно мускулче бе напрегнато,а мозъка ми бе напълно изключил и сякаш заобикалящия ни свят не съществуваше и бяхме само аз и тя...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   30th Ноември 2010, 21:52

Не успях да разбера кога нещата успяха да се преобърнат така. До преди малко се карахме, а сега се бяхме разгорещили толкова много, че съзнанието ми бе изпълнено само и единствено с неговия образ.
Плъзнах леко тялото си по неговото и усетих сладката тръпка на възбуда, която премина по него. Прокарах бавно и нежно ръце от таза му, нагоре по стегнатите му гърди, където леко разперих пръстите си и ги пъхнах под ризата му. Копчетата започнаха да падат едно по едно, докато ръцете ми галеха тялото му. Наведох се и го целунах с такава страст, че за миг успях да изгубя представа за това къде съм и какво всъщност правя. С разделянето на устните ни, последното копче от ризата му падна безславно, разкривайки голите му гърди. Ръцете му се плъзнаха нагоре по тялото ми, галейки гърба ми. Устните ми се плъзнаха по врата му и игриво ухапах и засмуках ухото му.
Усетих възбудата, която бе нараснала в него. Гърдите ми докоснаха неговите. Ръката ми погали лицето му, а устните ми потърсиха за пореден път неговите. Пръстите му се плъзнаха под сутиена ми, търсейки закопчалката му. Изплъзнах се ловко от ръцете му, срещайки очите му, които ме изгаряха. Тялото ми се приплъзна надолу като "без да искам" леко докоснах възможно най-чувствителното му място в този момент.
На лицето ми се появи лека усмивка при удоволствието, разляло се на неговото. Ръцете ми погалиха отново голите му гърди слизайни все по-надоли, разкопчавайки дънките му. Миг по-късно вече бяха изчезнали от тялото му, оставайки само по боксерки.
Обгърнах с ръце врата му, притискайки се силно и плътно към него. Устните ми докоснаха нежно неговите в лека целувка, последвана от още една и още една, която все повече се задълбочаваше. Пръстите ми се заиграха с косата му, както и с кожата на врата му като съвсем леко и невинно го одрасках засилвайки единствено желанието му. Нямаше да мине без белези. Може и до сега да не го бях направила, но щях да оставя белези, а и образованието ми, както и в някои други насоки, бе достатъчно голямо, за да позволя на въображението ми да ме води в този момент.
Устните ни се разделиха заедно със сладостна въздишка на удоволствие. Срещнах за миг очите му спирайки се върху тях. Дейв може и да ме желаеше истински, но бе разбил достатъчно сърца, за да имам едно на ум за него. Не че Нико не бе разбил, те списъците им бяха почти еднакви, но не мислех да се предам толкова лесно, не и докато не си изясня напълно положението.
- Дейв... - прошепнах тихо на устните му. - Трябва да се постараеш доста повече, преди да получиш точно тази награда.
Подсмихнах се и ловко се изплъзнах от ръцете му като се изправих. Взех роклята си от земята и я преметнах през рамо. Обърнах се към него с усмивка и му изпратих една въздушна целувка като му намигнах.
- Все още не съм избрала - казах усмихната, след което излязох от стаята, оставяйки го сам, отправяйки се към банята, където се преоблякох с други дрехи, захвърляйки роклята в пералнята. Облегнах се на вратата и отпуснах тялото си като се усмихнах.
- Няма да ме получиш толкова лесно, Дейв... - засмях се леко и прехапах долната си устна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
David
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 52
Join date : 25.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   30th Ноември 2010, 22:12

Аз се усмихнах и продължих със страстните целувки.Търкаляхме се по леглото,което цялото беше обърнато с главата надолу.Със всяка минута страстта се сгъстяваше,като пролетна мъгла,а възбудата напираше в мен.Желанието вече минаваше границата.Тя Леко бръкна пор ризата ми и копчетата започнаха само да се разкопчават.След последното копче,ризата изведнъж сякаш отново сама изхвърча на някъде и аз се усмихнах още по широко.Ръцете и' се плъзнаха по гърба ми и леко ме одраскаха.Страстната болка-както казват любителите на садо-мазо.Ръцете на Ан бързо шареха по тялото ми след малко и дънките ми ги нямаше.И двамата бях по бельо,а аз вече търсих с ръка разкопчалката на сутиена и'.Страстните целувки и въргалянето наподобяващо танц в леглото продължаваше.След малко обаче тя промълви тихо:
- Дейв...Трябва да се постараеш доста повече, преди да получиш точно тази награда.-аз се усмихнах,целунах я и казах:
-Знаех,че ще го кажеш и че няма да получа забранения плод толкова лесно...просто исках да видя до къде ще стигнем...въпреки желанието ми,знаех че ще спреш,но това няма значение...това не е само секс...-засмях се аз и продължих с целувките,когато тя ме избута и грабна роклята си.Усмихна ми се съблазнително и ми прати една въздушна целувка.Аз се усмихнах и стоях подпрян на лакти на леглото още малко.Грабнах дрехите си и започнах да се обличам по коридора,като леко си припявах леко инфантилната и много досадната песен на Бритни Спиърс-Токсик:
-Too high,Can't come down,Losin' my head,Spinnin' 'round and 'round,Do you feel me now?-разбира се аз и брат ми станахме нейни фенове след първата и' гола фото сесия,тогава бяхме хмм...на 9?!
Вървях по коридора и току що бях нахлузил дънките си.Анабел се подпираше на вратата,явно на банята.Аз отидох до нея,с все още разкопчана риза,целунах я леко и продъжих:
With the taste of your lips I'm on a ride,You're toxic I'm slippin' under,With the taste of the poison paradise,I'm addicted to you, don't you know that you're toxic?And I love what you do, don't you know that you're toxic?-засмях се аз и слязох по стълбите закопчавайки ризата си...Слязох долу и се хвърлих на дивана...
П.п Това за бритни просто кърти ХДДДД
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   30th Ноември 2010, 22:33

Засмях се и поклатих глава на внезапно избилото го щастие. Този човек май никога нямаше да се промени.
- Луда глава - засмях се отново и влязох в кухнята, където си сишах една чаша кафе и се отправих към стаята на Нико. Едва ли бе точно сега момента да го видя дали се е събудил, не и след като до преди малко се натисках толкова настойчиво с брат му, но пък той сам си го изпроси.
Отворих бавно вратата на стаята му и влязох вътре, затваряйки плавно вратата след себе си.
Дейвид бе слязъл долу, така че спокойно можех да постоя малко на пост при брат му. Не знам от колко време спеше. Всъщност точно в момента думата време определено не бе особенно подходяща, защото определено не можех да мисля за измерване на границите по този начин.
Взех една книга от рафта и седнах на стола до малката масичка, близо до прозореца. Погледнах навън - беше сравнително слънчево лондонско време, до колкото изобщо можеше да се нарече слънчев този град. Отпих от кафето си и го оставих на масичата като разтворих книгата. Хвърлих последен поглед към Нико, за да се уверя, че още спи и се облегнах удобно назад като се опитах да се съсредоточа върху съдържанието.
След около пет минути установих, че вече за около двайсти път прочитам първото изречение и все още не мога да го осмисля. Въздъхнах и затворих книгат като разтрих челото си. Какво щях да правя сега? Как можах да позволя на чувствата ми към Дейв да се покажат отново. Та аз бях избрала Нико, който бе толкова сляп, че не забелязваше това. Страхотно! Сега вече наистина бях успяла да се люшна между двамата и то толкова хубаво, че не виждам как можех да се измъкна, освен ако не нараня някой от тях или пък себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
David
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 52
Join date : 25.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   5th Декември 2010, 14:50

Стоях малко долу.Чувствах се доста щастлив заради станалото.Не знам защо,но вече я нямаше тази...ненавист към брат ми,която се таеше в мен.Замислих се над това и неусетно съм задрямал.Не съм сънувал нищо...или не помня,че съм сънувал.Събудих се след около час и се огледах.Нямаше никой.Тръгнах по стълбите и проверих навсякъде.Нямаше никой в къщата.След това се сетих,че може Анабел да е при брат ми.Стигнах до стаята в която беше той и леко открехнах вратата.Нико си лежеше в леглото,а Ан четеше някаква книга.Отворих тихо и влязох.Затворих и отидох до момичето,като погледнах книгата.Отначало не разбрах,какво четеше,затова попитах шепнейки:
-Какво четеш?-прочетох малко от една страница и ми се стори доста интересно.Погледът ми отново се спря върху брат ми.Той не трябваше ли вече да е буден...Е,все тая,да си спи там и без това не ме дразни толкова докато спи.Ако беше буден,досега къщата на горкото момиче да бъде с главата надолу,а ние да се гоним и да трошим всичко,точно като деца.Все пак реших да попитам:
-Той...не трябваше ли да се е събудил вече или лекарството е по-силничко от колкото си мисля?[
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   6th Декември 2010, 16:06

Погледнах към Нико и отидох до него. Лицето му бе спокойно, а устните му съвсем леко се бяха изкривили в лека усмивка. Кой знае какво сънуваше. Как разрушава училището и му се разминава, как подпалва кабинета по отвари или как се натиска с някоя неземна красавица. Подсмихнах се и поклатих глава. Хвърлих бегъл поглед към часовника на стената и поклатих глава. Оставаха по-малко от 24 часа до отпътуването ни и така мечтаното завръщане в "Хогуортс".
Наведох се над Нико и леко го разклатих по раменете, за да се събуди.
- Ей, спящата красавица, вдигай си мързеливия задник от леглото ми.
Той помръдна и се завъртя на една страна като ме хвана за ръката и я прегърна.
- Хей, хей! Не съм ти плюшена играчка за гушкане. Нико!
Усмивката му се увеличи и пръстите му погалиха кожата ми, която настръхна. Чух някакъв кикот до мен. Дали пък случайно Дейв не се забавляваше за моя сметка.
- Нико! Нико!
Той да не би да бе глух? Въздъхнах, а ръцете му прокараха поредната нервна тръпка по тялото ми, която не ми хареса. Не ми трябваше още много. Вдигнах свободната си ръка и го зашлевих. Ако това не го върнеше в реалността, нямаше какво друго да го стори!

П.П. Не знм дали Нико ще седне, че май са му позабранили леко компа, а и учебната година официално започна, така че няма да е зле да привършваме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Nicoex
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 246
Join date : 23.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   12th Декември 2010, 15:37

Мдам...
Топъл въздух поклащащ младата трева, музиката някак така тиха че дори не съзнавам дали я чувам или просто така си мисля, а нежното докосване на теменужен аромат галеше изнежените ми сетива до такава степен че кожата ми настръхна.
Ухаеше неописуемо, сякаш можех да подуша нечия утопия...моята утопия.
Почувствах се някак странно, кръвта ми сякаш се затопли повече от обикновено и закипя вътре във вените ми, карайки ги да подскачат в ритъм с барабаните които звучаха край мен...
Барабани ли..ахаха шегуваш се!
Изведнъж картината се смени, красивата полянка изчезна и пред мен се разкри цял куп музикални инструменти от любими до по-любими, разбира се, като на сън можех да свиря на всички, сякаш бях като онзи..многоръкия Буда, хяхях..
Симфония от рок класика прониза иначе зловещата тишина, изпълвайки сърцето ми с невероятния ритъм на любимата ми музика.
Това се казва живот...музикалното представление продължи до тогава докато в залата, която така и не разбрах от къде по-точно се взе, започнаха да влизат хора и то мнооооого хора.
Разбира се това никак ама никак не ме притесни, напротив, но виновника да спра "цунамито" бе появата на човека който най-малко очаквах, беше красива с дълга бяла рокля с малки накъсани, висящи парченца плат, веещи се докато се движеше плавно към мен.
Изведнъж всеки звук заглъхна и аз се оставих обаятелната й красота да ме потопи в друга далеч по-монотонна картина.
Тя продължаваше да пристъпва бавно, а слабия морски бриз развя меките й коси. Нежна и някак любяща усмивка зае лицето и и тя ме докосна нежно с длан, гледайки ме...влюбено.
Да бе, ако имаше някой до мен щях да го накарам да ме ощипе, но пък по-невероятно нещо от това не бих могъл да преживея, затова да речем че щях да се въздържа от пробуждане.
Вдигнах инстинктивно ръце, галейки я нежно, а през тялото ми минаха тръпки напомнящи ми на онзи приятен мирис теменуги изпълващ ме с множество стари чувства, но сякаш изпитани за първи път.
Прегърнах я притискайки всяка своя клетка до нейните, опивайки се да я задържа завинаги...но в този момент нещо присветна, сякаш удари светкавица и небето се разцепи на две.
Оглушителни гръмотевици приковаха студа и вятъра към въображението ми..завихрящата се буря успя да отдели тялото ми от това на Ан и да го накара да потрепери от гняв.
Хиляди песъчинки се забиваха в очите ми, а безпомощните ми ръце се опитваха да прогонят настаналата мъгла край мен.
Със силно замъглен поглед успях да доловя нейната сянка, но някак по-голяма и някак несъразмерна.
Загледах се по-внимателно, но бурята не ми позволяваше да видя нищо, мрака около мен ме бе обвил толкова плътно че се съмнявах някога да се отскубна от него.
В мига преди да се събудя небето се освети, ярка и плашеща светкавица го раздра, отделяйки ме на самотен остров, но преди да се отдалеча от картината като със магия, успях да видя Ан с...мъж..заедно!
По дяволите...
Усетих истинска, реална физическа болка и подскочих от леглото, оглеждайки се като малоумен, нямах си и идея къде се намирам и какво се случва, освен че успях за секунди да видя две разкривени лица, миг преди до там да се изплаша че да получа сърдечен удар.
Мамка му, мразех подобни ситуации когато се налагаше да бягам като страхливо хлапе, но туптенето на сърцето ми подсказваше нещо съвсем различно.
Сляп за всичко и всеки излязох от стаята бутайки всяко нещо изпречило се на пътя ми.
Някак успях, по начин който надали ще разбера някога, да изляза на чист въздух, озовавайки се сред хиляди чудовища като онези които видях преди малко.
Тялото ми затрепери, усещайки го като чуждо с много усилия го замъкнах тичешком до дома си...надявам се де, понеже къщата не ми изглеждаше особено позната, но да речем че щом нямаше нито едно чудовище, щеше да е по-уютна от всяка друга.
Мигайки на парцали с известни затруднения и придобити рани, намерих една малка стая и влязох вътре заключвайки се.
Дишах учестено и накъсано, така сякаш бягах за живота си, което при вида на онези същества май бе самата истина.
Притворих очи, все още нащрек и се отпуснах за земята, усещайки ударите на сърцето си в ушите си, така сякаш бе готово да изскочи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: "Greenvalley apartment"   

Върнете се в началото Go down
 
"Greenvalley apartment"
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Abandoned apartment building
» After the Storm - Marcus' Apartment - Dima/Marcus Jaint

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Добре дошли в училището за магия и вълшебство Хогуортс.. :: Извън "Хогуортс" :: Лондон :: Домовете на учениците-
Идете на: