Перон 9¾

Дойде дългоочакваният момент,за който жадуваше Анътни от толкова много време,а именно пътуването до Хогуортс,където тази година щеше да бъде първи курс в анй-голямото и перстижно училище за магий.
Разбира се като всяко дете беше развълнуван,но не го показваше вътрешно и рано сутринта започна да се приготвя,много ловко се спарви с багажа,закуси и селд което се сбогува с всички близки.
около половин час по-късно,момчето заедно с баща си,пристигна на перона,откъдето щеше да мине директзо за влака за Хогуортс,целият беше натоварен с багаж и като чуваше тези викове наоколо,малко се смути,но пък изпита и радост от пердсотящото пътуване.
Нямаха много време,така че прегърна баща си и започан да плаче,после като се успокой,тръгнаха към мясотто откъдето трябваше да мине и като се прегърнаха за последе нпът,Антъни обеща,че ще им пише редовно и няма да ги забрави.Беше му трудно да ги оставя,но при първа възможност щеше да подържа кореспонденция с тях.
Взе голямата коричка с многото кухари,засатна по средата на пероно и след секунди се засили,набра скорост и като помахна на баща си,неусетно и плавно премина през бариерата и сеоказа от другата страна,където вече беше перон 9 3/4.

Лин цял ден се суетеше и си оправяше куфари и чанти. Беше развълнувана нищо , че за поредна година отиваше на перона и в Хогуортс.Тя се огледа. Беше пристигнала на време. Гарата беше претъпкана с мъгъли, но тук- там се виждаха и няколко деца с клетки, в които тихо, но не съвсем мирно стояха сови. Бързите междуградски и модерни влакове пуфтяха и се изстрелваха по маршрута си, обградени в сив дим. Лин не обичаше шумотевицата, затова побърза да премине през стълба между перон десет и перон девет. Беше много лесно, само трябваше да внимава да не я видят. След като се озова на точният перон, заедно с куфара и совата си Лола момичето отново се огледа. И тук не видя нищо, особено освен, че имаше няколко стари вещици със странни облекла. Яркочервеният влак със златният надпис "Хогуортс" я убеди, че е на правилното място в точното време. Задуха вятър, чу се изскърцване и момичето погледна нагоре, откъдето впрочем идваше шумът. Голямата табела, гласяща "Перон 9 3/4 Хогуортс експрес" се люлееше върху неподозиращите минаващи отдолу ученици.. На Лин не и пукаше каквото и да стане , защото все пак това не беше нейна работа
Момичето беше облечено прекалено тънко , заради лъжливите прогнози за времето. Слидеринката стоеше и едвам не се изхили на първокурсниците , които бяха стреснати да смърт всеедно отиват в затвор а не на най-вълшебното място на света. Линзи чакаше да се покажат и приятелите и , които за жалост още ги нямаше.
"Сигурно си оправят косите"- помисли си девойката и зачака с нетърпение да отиде и да вечеря в голямата зала и после да си легне в меките балдахинови легла , а след това като се събуди да започне да учи за избраната и професия
Да бе да
Линзи беше изкарала на всички изпити за С.О.В.А -Изключителен , и се беше напънала да учи поне малко , но тази година ще се отдаде на мързелувяне и заяждяне -поне малко - защото все пак беше в Слидерин и трябва да се покаже като такава. Едно момиче - първокурсничка се преближи и попита :
-Извинете знаете ли къде се събират първокурсниците?
-Никъде конкретно , просто си намери купе и седни- отговори мила Слидеринката , за което се стресна сама на себе си . Дали се побъркваше , или просто ставаше мила? Линз потрепери при мисълта да е като онези момиченца които си жертват живота за да са добри и помагат на всички независимо колко голяма услуга искат от тях. Момичето се оттърси от тези мисли и реши да се качи на вагона. Остави куфара си в едно от купетата , седна и се загледа в сбогуващите се хора , майки и бащи с деца а Линз беше дошла сама , защото :
"Имаме работа сега.. Ти какво си мислиш , само ще се разкарваме ние с тебе всеедно си бебе..Отивой се сама и помни , че искаме да си най-добрата и да премазваш всички..И няма приятили. Помни! А сега отивай"
Това бяха родителите и - гадни зли ,и най .лошото искаха и тя да е такава независимо дали и харесва.
Влакът тръгна и се понесе по поляните и зеленината както и мислите на момичето

Най-после дойде дългоочакваният ден.Нямах търпение,след две години отсъствия да се завърна в Хогуортс.Два дни преди сегашния бях почнала да си приготвям багажа.И не веднъж изваждах всичко и го пренареждах и пак,и пак,и пак....
Така та до днес.Сега заедно с брат ми пътувахме към гарата.Не спирах да говоря,като някое побъркано човече,а той,горкия,само караше колата с изтормозено изражение и кимаше от време на време.Прекрасно знаех,че не ме слуша,но въпреки това продължавах да говоря.
Родителите ми вече ми бяха казали 'довиждане' на излизане от къщата.И двамата имаха работа и не можеха да дойдат.Е това,и фактът,че не им се занимаваше с ентусиазма,която ме бе обвзел от преди седмица,още няколко часа.
Не след дълго най-сетне стигнахме до гарата и заедно с помоща на брат ми свалих нещата си и се отправихме към перона.Количката беше доста тежка,но въпреки това отказах на офертите на брат ми той да я бута.Дори сега думите не спираха да излизат от устата ми,въпреки че оставах без дъх.Е какво да се прави?!
Стигнахме до перон 9 и аз погледнах към брат ми с широка усмивка.
-Е най-после ще получиш,това което искаш.-Каза той след толкова мълчание,но също с усмивка.Аз кимнах бързо и щастието се четеше доси в движенията ми.-Е,мъник,ще ми липсваш.
-И ти на мен!-Отвърнах и го прегърнах.
Когато ме пусна с едно последно помахване и усмивка се затичах с количката си към стената.Преди да усетя каквото и да било вече бях на перон 9 3/4.Погледах за секунда зад мен видях стената.Усмивката отново заигра на лицето ми.А аз започнах да си пропрявам път през навалицата и се запътих към вагона на Грофондорци.