Добре дошли в училището за магия и вълшебство Хогуортс..
Oхоо, имаме си гостенин...
Ако си магьосник си добре дошъл, а ако не си... Е, ти вече си тук, така че не ме гледай с този поглед на малко момиченце, изгубило плюшената си играчка. Няма нужда да се оправдаваш, знам, че нито си малък, нито си играеш с плюшени играчки...
Кой съм аз ли?
Този отговор ще намериш по-късно... А сега наистина мисля, че е време да влизаш, защото на някои вече им омръзна да те чакат...


Изживей магията!
 
ИндексPortalКалендарВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Запишете се за учебната година!
19th Декември 2010, 15:42 by Elione Percival Steenwyck
Учебната година започва съвсем скоро! Запишете се за предметите, които ще изучавате...

Трябва да попълните ето тази бланка:
Име:
Дом:
Курс:
Предмети, които бихте искали да изучавате:

*Ето и самите предмети:
Астрономия


[ Full reading ]
Comments: 8
Питайте!
29th Октомври 2010, 16:57 by Elione Percival Steenwyck
Темата за въпроси... питайте каквото ви душа иска, няма никакви ограничения.

Comments: 15
Предложения и критики
29th Октомври 2010, 17:10 by Elione Percival Steenwyck
Какво мислите за форума?
Кое ви харесва в него и какво смятате, че трябва да променим. Не се притеснявайте да изкажете мнението си, няма да ви "скачаме" и да правим скандали.. [You must be registered and logged in to see this image.]


Comments: 1
Обща тема
29th Октомври 2010, 17:12 by Elione Percival Steenwyck
Ами... ако искате да кажете нещо, но се сещате в коя тема да го сложите.. пишете тук. [You must be registered and logged in to see this image.]

Comments: 1
Заети и свободни учителски герои
28th Ноември 2010, 16:23 by Elione Percival Steenwyck
ЗАЕТИТЕ ГЕРОИ ЩЕ БЪДАТ ОЦВЕТЯВАНИ В БЯЛО!


Директор на училището - Албус Дъмбълдор
АРИТМАНТИКА - професор Септима Вектор
АСТРОНОМИЯ – Професор Тереза- Мария Дарагон /героинята от книгите е заменена с друга!/


[ Full reading ]
Comments: 0
Раздадени/отнети точки
5th Ноември 2010, 21:32 by Elione Percival Steenwyck
Учителите имат право да раздават и отнемат точки по време на РП, но след това задължително трябва да пишат в тази тема...
Пример:
Сивиръс Снейп:
Отнемам пет точки от Грифиндор, заради непочтителното държание на Елиът Хъмфри в часа по ЗСЧИ!


Comments: 0
Съобщения
29th Октомври 2010, 17:00 by Elione Percival Steenwyck
Тук ще съобщаваме всичко ново около форумчето ни.
Препоръчително е да следите редовно тази тема...


Comments: 0

Share | 
 

 Шестокурсници

Go down 
Иди на страница : 1, 2  Next
АвторСъобщение
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Шестокурсници   28th Октомври 2010, 16:01

Героите на шестокурсниците...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Beatrice Qumby
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 29
Join date : 20.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   20th Ноември 2010, 10:26

[You must be registered and logged in to see this image.]
Име:
Беатриче Куимби
Прякор:
Бийзъс, Три(не само заради името, но и заради числото)
Години:
16
Вид:
Чистокръвна

История: *ще е в РП вариант
Родом съм от България. Да, една незначителна държава, която погледнаа на картата прилич на плюнка, но е моята красива плюнка. Във вените ми тече българска и италианска кръв, а през годините ми в България, научих не само българските ценности и език, но и италианските, както и английските.
Майка ми - Мария е чистокръвна българска магьосница, учила в Хогуортс. След завършването си заедно с голямата си любов - Диего(баща ми) заминават заедно за България, където са решени мирно и кротко да създадат семейство. Мирно и кротко обаче се оказва голям проблем при положение, че и двамата са непоправими инати и слидеринци, които не могат да излязат на глава един с друг, тогва за да спася положението на бял свят се появявам аз, в един наистина прекрасен пролетен ден. И всичко рязко утихва, а родителите ми са повече от щастливи да ме имат.
Пределно ясно е било, че ще бъда магьосница, направих първата си магия още на 2 години. Нека просто кажем, че семейното ни куче определено не хареса новата си прическа и зелената боя. Мама и татко обаче бяха на седмото небе от новия му външен вид, само защото го бях направила аз...случайно и с магия.
До 11 годишна съм отгледана с наистина огромна строгост в семейството. Ясни и точни правила, наказания и дори поступване, след като влязах в Хогуортс семейната примка около врата ми се отпусна. И до сега е така, въпреки че прибра ли се вкъщи за ваканцийте ми е ясно, че трябва да съм кроткото момиченце на мама и татко, което дефакто вече не съм.

Характер: *отново от 1во лице в РП
Сложността на характера ми се дължи на двама уникални човека и кравата им премесена в моите вени. Майка ми, абсолютната зярла жена, винаги сериозна, с твърд, но и някак напевен глас, с ясно остановени навици, начин на говорене и действие. От нея съм взела не само снобско-аристократично държание, но и огромна доза инат, сприхавост, недоверчивост и арогантност.
От друга страна татко ми е дал хубавите си страни - остроумност, умението да извлека полза от всяка ситуация, в която се намирам. Гъвкавия начин да се измъкна от беля, така че да не съм виновна, прямостта, чрез която често обиждам събеседниците си без сама да го осъзнавам, но и без да ми пука и не на последно място забавлението във всяка ситуация.
Сама за себе си знам, че съм изключително оптимистичен човек и да, доста връждебен на моменти, но в същото време отворена за нови запознанства. Имам изключително богато въображение, до такава степен че на човек ще му е хубаво, ако ми е в главата когато се развихря.
Това, което прави впечатление на хората, е че си падам от типа "раздвоение на личността" и често говоря за себе си в множествено число, както всъщност правят кралските особи.

Външен вид:
Бийзъс има червна коса дълга до плешките и лека начупена, очите й са невероятно сини и изпъкват на млечно бялата й кожа като малки безучвствени стъкълца, никога не можеш да прочетеш някаква емоция в тях, вижда се единствено самодоволност и арогантност. Има иделано леко чипо носле, остра аристократична брадичка, но и много лунички, които буквално мрази.
Походката й е доста интересна, сякаш не докосва пода, прсто се движи плавно по въздуха, а косата й подскача като прожинка по гърба й, което кара отстрани къдриците й да изглеждат като деца потънали в забавна детска игра.
Не е никак висока, нарича себе си "джобно гадже", защото е само 164, но не претендира да е по-висока, харесва се такава какват е и не иска да промени нищо във външения си вид.
Обича да носи всякакви ластички, шнолички и фибички по косата си, има три обеци на дясното ухо и една на лявото, а след като завърши смята да си пробие пъпа и носа.
Устните й винаги са разтворени в лека арогантна усмивка, но когато ти се усмихне истински дъхът ти може да секне.

Училищен дом:
Слидерин
Допълнително:
- лакто вегетарианка(не яде месо, но яде млечни продукти)
- обича да снима
- води си дневник на български език
- пише разкази
- наричат я Три, защото има навика да прави някои неща по три пъти едно след друго
- за разлика от много чистокръвни няма нищо против мъгълите
- има котка кръстена на майка й: [You must be registered and logged in to see this link.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://los-angeles.forumotion.com/forum.htm
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   20th Ноември 2010, 10:53

Одобрена... По принцип трябваше да направиш теста за разпределениe преди да си напишеш героя, но няма проблем.. [sun]


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Елеонор Бенет
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 46
Join date : 19.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   20th Ноември 2010, 15:29

[You must be registered and logged in to see this image.]
Име: Елеонор Бенет
Обръщения: Ел, Нора
Години: 16
Дом, курс: Слидерин, шести
Кръв: чиста

Външен вид: Елеонор определено е доста по-различна от останалите момичета, които претендират, че са красиви. Косата ѝ е дълга, със сламено рус цвят, и свободно се спуска на масивни къдрици по гърба ѝ. Очите на момичето са с небесно син цвят, дълбоки и ясни, но колкото и да се вглеждаш в тях, можеш да видиш само отражението си. Винаги са подсилени с молив, очна линия и спирала. Бенет е привърженик на гримовете. Използва и сенки, но не чак толкова често. Устните на жената са плътни, с бледорозов цвят, който обаче винаги се изменя, заради голямата ѝ колекция от червила и гланцове. Кожата на рускинята е бледа, но това не си личи в повечето случаи, защото ружът прикрива естествения ѝ цвят. Тялото на Нора е слабо, въпреки че тя никога не е практикувала даден спорт и не е пазила диети. Висока е 174 сантиметра. Всъщност, до четвърти курс била доста нисичка, а след това израснала изведнъж и не се спряла в продължение на година. А колкото до дрехите... Стилът ѝ е наистина доста странен. Смесица между спортен и елегантен, но точно определени колекции и типове. Например, никога не можете да си представите Бенет в дънки и тениска. По-скоро тя ще е облечена с клин, туника, кецове и екстравагантно бижу. О, да, аксесоарите са най-голямата ѝ слабост – чанти, шалове, гривни, гердани. Всякакви такива са ѝ в изобилие.

Характер: Първата мисъл, която ти минава наум, когато я видиш е "Това момиче има всичко.", но далеч не е така. Животът я е научил да бъде силна и борбена, да се справя с всички предизвикателства, които ѝ представя. На външен вид изглежда арогантна и надменна. Но има доста други неща, които се крият зад тази външност и малцина могат да стигнат до тях.
Нора знае, че е момиче с класа. Наистина, ако искате да я опознаете, значи сте страшно смел и вдигате летвата доста нависоко. Самочувствието ѝ е с покритие. Тя е категорична и дръзка, магнетична и красива. А най-озадачаващото е, че знае за всички нейни качества и ги използва, по какъвто иска начин. Играе си със себе си. Понякога се прави на такава, каквато не е, опитвайки се да открие други нейни страни. Елеонор е умна и хитра – винаги преценява ситуацията и знае кога да замълчи. Но както може да не продумва, така умее и да постави всеки, когото поиска на мястото му. Тя е точна и може да ѝ се има доверие. Мрази лицемерите, въпреки че често е чувала тази дума по неин адрес. Явно тези, които са я наричали така, определено не са знаели значението на думата. Ел е стриктна – когато обещае нещо, винаги го изпълнява без никакви закъснения. Може да се концентрира бързо, което е в нейн плюс, но минусът ѝ е, че не може да се конкретизира върху даден предмет например. Има един навик, който в повечето случаи е ужасен за околните, но всъщност рускинята само се забавлява с това – кара хората да се чувстват жалки, нисши. А и има защо, всъщност, особено в нейната компания. Както всеки един човек, и Нора си има мечти и планове, но понякога е наистина много трудно да ги реализира, защото повечето от тях са недостижими.
Хората, които познават Елеонор, а те са изключително малко, по причината, че тя не допуска никого до себе си, спокойно могат да кажат, че тя е много здраво стъпила на земята. Не се отнася в неща, които знае, че няма да станат. Реалист е. Гледа на нещата такива, каквито са и знае, че не може да се променят само с щракане на пръсти. За близките и приятелите си би направила всичко. Бенет много обича да пее и наистина може. Това ѝ е една от страстите. Също така обожава да рисува, но никога не е била добра. Свободното си време прекарва в четене на книги и слушане на музика.
Това е тя. Една недовършена картина, която представлява тъмно, бурно море, сиво небе, а зад облаците обаче се подават слънчевите лъчи.


История: Елеонор Джонатан Престън Бенет е родена в един дъждовен майски ден в сърцето на Лондон, Англия. 14 май беше денят, когато това тъй жадувано и чакано дете се появило на бял свят. В момента, в който русокоската била изписана от родилния дом, тя веднага заживяла в голямото имение на семейство Бенет в Лондон. Да, те са един много богат род. Детството на красавицата било наистина много щастливо. Тя имала много братовчеди, с които играла по цял ден навън. Докато не станала на осем... Тогава баща ѝ заминал за Париж, защото от Министерството на магията , където работил като не продумващ, имали проблем, свързан със смъртожадните. Тръгнал и повече не се върнал. Бил убит от тъмен магьосник. Това бил краят на живота му. Никой не можел да го повярва. Отначало, Нора не разбирала какво става, защото била малка, но след това наистина много плакала и това бил най-тежкия момент от живота ѝ. Чудите се защо притежава майчината си фамилия? Защото според съда във Великобритания, след загубата на бащата, дъщеричката им трябвало да бъде кръстена на майката. Обаче още тогава, на крехка възраст, тя самата избрала да запази бащината си фамилия, а да сложи тази на Емили (майка ѝ) като „допълнителна”. И никога не е съжалявала за това свое решение. Три години по-късно, Нора получава писмо от Хогуортс. Тя е приета, защото имала магически способности, по простата причина, че е от чистокръвен род. Когато отива в замъка, тя бива разпределена в дом Слидерин. Първите две години от живота ѝ в магическото училище биват наистина много забавни, изпълнени с веселие и чудеса, много усмивки и нови приятели. В по-горните курсове, обаче, нещата далеч не били толкова розови. Успехът ѝ се понижил, а за сметка на това, егото ѝ станало доста по-голямо, отколкото трябвало. Вече била тази, която всички смятали за „принцесата”. Момчетата били луднали по нея, а момичетата търчали по петите ѝ, с надеждата, че ще хванат поне една малка част от тази слава. И Бенет въртяла всички на малкия си пръст. Учителите виждали покачилото се самочувствие у младата госпожица, но не можели да вземат никакви мерки. И така, вече Елеонор била четвърти курс. Минала с триста зора, като ѝ писали Приемлив по милост. Но тя държала училището в ръцете си. Всъщност, тя била известна или като момичето, което повечето мразили, но знаели, че може да им направи много, така че не се забърквали с нея, или пък като „идеалът”. По време на четвъртата ѝ година в Хогуортс нищо не се променило. Правилата отново не означавали нищо за нея, освен някакви скучни, свързани по смисъл изречения, които са написани и някой, незнайно защо, е решил да следва това, което се казва в тях. Преподавателите не са нищо повече от хора, които са по-възрастни от нея. Нито са повече магьосници, нито нищо. Ужасните години за Нора продължавали. Но всичко свършило, когато майка ѝ се омъжила повторно. Стивън Джонсън беше името на най-мразения от англичанката човек. Всичко това се случило през лятото след четвърти курс. Тогава, Нора се кротнала, а песимизмът ѝ надделял. Не намирала повод да се усмихва. В началото на шести курс, всички се учудили страшно много, когато видели промяната у Бенет. Тя станала префект на дом Слидерин, както и Отличник. Не си хабяла думите за скандали – просто поглеждала хората в очите и те разбирали, че са много под нивото ѝ и могат само да си изпатят. А какво ще стане в шести курс? Предстои да видим.

Снимки
[You must be registered and logged in to see this link.]


Последната промяна е направена от Елеонор Бенет на 29th Ноември 2010, 14:33; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   20th Ноември 2010, 16:08

ОДОБРЕНА.. Много готина героиня...Smile
п.п: Съжалявам за забавянето...


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Anabelle Green Jones
Rawenclaw
Rawenclaw
avatar

Posts : 54
Join date : 22.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   22nd Ноември 2010, 22:35

[You must be registered and logged in to see this image.]
Име: Анабел Грийн Джоунс
Години: 16
Вид: Чистокръвна
История: Родена в средата на лятото, Анабел израства като доста буйно и хитро дете, което почти винаги си навлича неприятности на главата. Поради бързия си ум обаче доста умело успява да се измъкне от повечето ситуации, без да бъде наказана.
Когато е на осем тя преживява първата си детска любов. Приятелят й Кристофър, в когото и се влюбва, е привлечен от нея и детския невинен флирт и закачки се завъртат. Двамата стават наистина близки и отношенията им постепено и неусетно се задълбочават. След време,
когато родителите на Анабел разбират за това, решават, че трябва да се преместят заради "новата работа" на баща й. Въпреки всичките трикове, които прилага, семейството й се мести в Стратфорд, скучен град, с който Анабел така и не свиква. Опитва се на няколко пъти да се свърже с Крис, но писмата, които изпраща й биват връщани, понеже адресът, на който живее вече не е същият. Година по-късно Анабел получава известие, че е приета в "Хогуортс", най-изтъкнатото училище за магия, в което са учили и собствените й родители. След разпределителната церемония, тя бива приета в Рейвънклоу, дома, в който е учила и майка й. Анабел обаче не смята да върви по нейния път. Така и незабравила, за несправедливото отношение на родителите си да я разделят с Кристофър, много бързо тя си спечелва славата на една от най-големите пакоснички, които с ловкост и хитрост, благодарение на бързия си ум, успяват да се измъкнат. Любовта им към трансфигурацията, черните изкуства и дебелите книги със заклинания, я навеждат на мисълта да стане аврор, но така и не е решила окончателно.
Характер: Кръвта на Анабел винаги е кипяла и още от малка се проявява като буйно, но будно дете. Игрива, дива, хитра и гъвкава са качества, които винаги са и помагали в различните трудни ситуации, които и се изпречват на пътя. Любовта им към книгите обаче създава и друга нейна черта - интелигента, лукава с голямо въображение, за което не се колебае дали да използва или не във всеки един момент. Дали обаче можеше да се разбере дали очевидното е онова, което е в душата или пък е точно обратното. Често хората край нея я смятат за мила и дружелюбна, но вътрешно й се е искало да откъсне главата на някой. Външният й вид почти винаги лъже, а тя доста умело успява да прикрие душата си благодарение на отличните си актьорски заложби. Опърничава и своенравна, тя постига всичките си цели без значение от цената, която трябва да заплати.
Външен вид: Дълга тъмнокестенява буйна коса, лек слънчев загар допълва зелените й пъстри очи, жадни за приключение и забавление. Сравнително среден ръст, който обаче не й пречи да върши онова, което си иска, стараейки се винаги да е първа.
Училищен дом: Рейвънклоу
Допълнително: Рижав котарак на име Деймън и сребърно колие, което е подарък от баба й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   22nd Ноември 2010, 22:37

Oдобрена...


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Nicoex
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 246
Join date : 23.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   23rd Ноември 2010, 15:55

Име: Nicoex Miers Zagrex
Години: 16
Вид: Чистокръвен
История:
Никоекс е роден в семейството на магьосници, всеки от тях способен на трудни магии, но детето въпреки чистата си кръв бива заплашено от "загуба" на дарбата си.
До навършване на 6 годинки извършва всякакви поразии и подобни и то с помощта на магията, ала ден след тогавашния му рожден ден, точно когато почива майка му, та чак до 10 годишна възраст неговите възможности биват "потулени" и това стресира много баща му.
Момчето обаче е необезпокоявано от всякакви подобни проблеми, понеже в интерес на истината той сам прикрива магията у себе си, все още използвайки я тайно от баща си.
Тормоза нанесен поради "бездарието" му от страна на баба му, до голяма степен спомага за отчужденото и резервирано отношение което има към другите.
За щастие на старата жена, при навършване на 11я му рожден ден младежа получава писмо от елитното училище за магьосници "Хогуорст" .
Страстта му към отварите се проявява още от първия час, а неспособността му да се доближи до магическо създание също, животните просто бягат при вида на неговата "сръчност" и "похватност", затова притежава доста самостоятелен домашен любимец който и без това често се размотава далеч от него, паяка- Инскс.
В училището се запознава с много хора, но повечето от тях отрицателно настроени към него, въпреки това той успява да се запознае с най-добрата си приятелка- Айрийн и двамата доста си допадат.
Любовните му истории не са за завиждане, повечето от момичетата по които си пада са недостижими и като цяло такива като него, макар той самият да не е чак до там наперен и високомерен.
Характер: Никоекс е отвеян и непокорен мъж, по-точно момче.
Постъпката му като дете, прикривайки магията си само с цел да издразни баща си и баба си, които според него са виновни за смъртта на майка му, доказват че е много отмъстителен и прави това което той иска.
Никога не прощава и до ден днешен не говори свободно с роднините си, а също така и с приятели които са го измамили някога.
Душата му е добра и топлосърдечна, но не е свикнал да изразява чувствата си, особено пред най-близките си, което е предпоставка за неразбирателсво, макар да се случват чудеса, като това с Айрийн.
Мрази всякакви сълзливи истории и най-вече съжалението, предпочита да бъде подиграван, но не и съжаляван.
Най-близките му същества са малко, но никога не е изпитвал нужда от повече, задоволява се с малко, но често иска повече отколкото наистина би предпочел, само само да има.
Външен вид:
Никоекс е висок към 1.95, което го прави наистина "гигантски" за годините и килограмите му. Тялото му е слабо, но силно и жилаво, особено изразени са мускулите по стомаха и гърдите,които придават приятен вид на иначе бледото му телце.
Израстването му в северната част го прави бял като платно, но въпреки това обожава слънцето, стига да му се любува отстрани, понеже не понася жегата.
Косата му е светло кафява-руса с разни странни и стърчащи форми, които понякога приглажда назад, колкото и да не одобряват това съучениците му, понеже казват че прилича на някой зализан старец.
Очите му са тъмно, много тъмно зелени с леки отенъци на черничко в средата, напълно изпъкващи и придаващи на лицето му плашещ израз.
Училищен дом: Слидерин
Допълнително: паяк- Инскс и сребърен амулет във формата на змийски зъб с изписани на този език думи, непознати за него.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   23rd Ноември 2010, 16:04

Одобреееен...


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Катерина Петрова
Hufflepuff
Hufflepuff
avatar

Posts : 36
Join date : 24.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   24th Ноември 2010, 18:52

[You must be registered and logged in to see this image.]
Име:
Катерина Петрова
Години:
16
Вид:
Чистокръвна
История:
Кат е родена в богато семейство.Още от малка знае,че има нещо вълшебно в нея.Родителите й упорито крият истината от нея,но когато става на 8 години й казват каква е макар,че Кат винаги е знаела,че има нещо специално в нея.Нейната най-добра приятелка била магьосница от дълги години и разкрила всички тайни на Кат.Тя станала изключително силна.Приятелката й и разказва й,че всеки добър магьосник може да получи писмо от Хогуортс.И Кат тайничко през всичките си години се е надявала и тя да получи такова писмо,защото по думите на приятелката й тя е много силна.Но Кат била още малко момиче и не вярвала много на думите на приятелката си,защото знаела,че има много,много по-силни от нея.Когато става на 11 обаче наистина получава писмо!Семейството й празнувало три дни и три нощи.Кат не можела да повярва,че това й се случва.Била много развълнувана.Преди да замине майка й й казва през сълзи,че някъде има близначка.Кат все още вярва,че може да я открие.
Характер:
Мила и добра,но за секунди може да се превърне в лоша.Не обича някой да й налага мнение.Винаги тя е правата.Мрази лъжците и подмазвачите.Самата тя понякога се държи като кучка,но тя си е такава.Когато е приятелка с някой го уважава,но когато намрази някой значи го мрази завинаги.На най-близките си хора тя разкрива защо е станала почти безчувствена.Това е станало поради простата причина,че се е сблъскала с гадната реалност на живота.Всички лоши неща които са й се случили са я направили това което е сега.
Външен вид:
Кат е с дълга кафява коса до кръста.Зависи от желанието й може да я изправи или накъдри.Има красиви и изразителни очи и нежни устни.Почти винаги е гримирана макар,че и без грим е красива.Винаги се облича в красиви дрехи.Средна е на ръст.
Училищен дом:
Допълнително:
Малко сладко котенце.Има и колие което й е като талисм
ан.


Последната промяна е направена от Катерина Петрова на 24th Ноември 2010, 19:09; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://thevampirediariesrpg.bulgarianforum.net/forum.htm
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   24th Ноември 2010, 19:01

Одобрена...


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   27th Ноември 2010, 10:21

Presko16 написа:
lИме:Милитъри (Мили)
Години:16
Вид:Нечистокръвна

Външен вид:Тя е нормално 16 годишно момиче.
С дълга руса коса и сини изкрящи очи за ново начало.
Има много нежна и пленителна усмивка.Има стройно тяло, като е висока 168 м.
Облича се добре, поне е така в мъгълския свят, ожасно харесва кожените якета, чизмите.
Харесва прилепналите дънки хубавите блузи и тенски.
Общо взето тя е модерна, но заповечето такива момитчета се мисли от околните че са надути, но не е така или поне тя не е такава.

История:Мили, живее в семейство, е което правилата са на пъво място.
Въпреки голямата разлика в същноста на майка й и баща й, те са в комбина щом става въпрос за Мили.
Тя живее е Лондон, Англия в красивия свят на мъгълите.Тя пчоти никога не е обръщала голяма внимание на това кава е всъщност, винаги е искала да бъде нормално дете.
Живота й да бъде изпълнен с обичайните тинейджърски проблеми.Тя доста умело се прикрива от останалите и успява да бъде поне за малко естествена.
Когато майка й я записва в местното училище, тя кипи от щастие, защото и се дава шанс да бъде нормална.
За залост това не трае дълго, тя започва да проявява свойте способности, които все повече привличат човешкото внимание.
Изтърпявайки една година в мъгълското училище, майка й и баща й взимат решение да я преместят в света на магията, там където ще се почуства на мястото си.

Характер:Тя е много добродетелна, и заради това си качество много често се възползват от нея.
Тя успечно разговаря и държи околните винаги в напрежение от това каво ще каже.
В мъгалския сват тя общува с децата от училище, докато не се пороявяват нейните способности.Тогава всички започват малко по малко да я отбяват.
Тя е доста чуствителна и това я съсипва.Освен това е и наивна, много бързо се хваща на въдицата, което е доста зле за нея.
Тя има само една най-добра приятелка, с която си споделят всичко но никога не и е казвала за своята тайна.Това я прави много добра приятелка.
Знае как да се защитава, когат е нужно.
И най-важното кето притежава тя, като характер е силата.Тя е много силен характер, когато падне става и продължава напред


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Aireen Mortimer Wulfric
Slytherin
Slytherin
avatar

Posts : 4
Join date : 21.11.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   27th Ноември 2010, 19:54

Име: Айрийн Мортимър Улфрик

[You must be registered and logged in to see this image.]

Обръщение: Аря
Години: 16 и половина
Дом: Слидерин
Вид: чистокръвна

История:
Точно преди шестнадесет години и половина в едно много мъничко магьсническо семейство се ражда тяхното първо и донякъде последно дете - Айрийн Мортимър Улфрик /Всъщност, ако трябва да сме напълно точни, тогава момичето има само две фамилии/... Майка и - Елинор щастливо я хваща в ръце и докато успее да се съвземе няколко едри сълзи опарват зачервените й бузи. Баща й, който не е голям привърженик на силните емоции, просто се усмихва сковано и прегърна все още плачещата Елинор. Ето така изглежда началото на живота на нашата героиня... Но това като че ли са просто едни интересни, обаче ненужни подробности, затова нека продължим напред с разказа...
За съжаление единствените, които се радват в този момент бяха двамата самотни родители. Защо ли? Много просто... Мъничката Айрийн няма други роднини - никакви братя, сестри, баби, дядовци... Всъщност има една леля, но тя живее далеч, далеч от родната за Аря Дания и най-вероятно не дава и пукната пара за племенницата си. А, и една мъгълска баба, в чието съществуване никой не е сигурен. Падаща се майка на баща й - той не я е виждал, но поради факта, че го бе родила на изключително ранна възраст той смята, че трябва още да е жива... някъде там. На въпроса защо го бе изоставила и дори веднъж не се бе опитала да го потърси през всичките тези години още не бе успял да намери отговор... А и като че ли вече не го иска...
Но мисля, че нашият разказ отново се отдалечава прекалено много от живота на главната героиня...
Първите две години от живота на Аря минават спокойно и монотонно, като една неспирно повтаряща се поредица от едни и същи събития... Хубави събития в интерес на истината...
Но както всички на този свят знаят /някои, защото са го изпитали на свои гръб, а други просто защото са чели малко повечко допълнителна литература, отколкото са им давали в училище/ "пълно щастие няма"... Още много малка, магьсническа е принудена да посрещне тази истина и да се изправи срещу нея. Е, доколко го е осъзнавала тогава, не е ясно... Баща й бива убит /никой не знае и не иска да знае от кого../?//, а тя остава сама с майка си Елинор.
Благодарение на силния си характер, Ели успява да се съвземе и да отгледа дъщеря си... Младата вдовица изведнъж се оказва заобиколена от обожатели, но никой от тях не би могъл да замести нейният покоен съпруг и осъзнавайки това, тя отказва на всички тях...
Детството на Аря продължава, макар и не толкова весело, колкото преди... Малко по-голямата Айрийн вече не помни баща си и прекарва всяка свободна минута в стаята му на тавана - разлиствйки старите снимки, които иначе никога не би погледнала..
А ето, че докато се усети, е дошло и времето на първата й година в Хогуортс - училището, в което бе записана още от раждането си..
Притеснена повече от всякога досега тя заминава за замъка, където добродущният директор я посреща с отворени обятия, а след много мислене и вайкане не толкова симпатичната разпределителна шапка заява, че трябва да бъде в Слидерин...
Първи курс... Нови учители, нов клас... нова метла - да, на първокурсниците не е разрешено да играят в домовите отбори, но поради таланта си в този спорт, който тя съвсем случайно установява, че има /опитвайки се да докаже на едно момиче, че не всичко е в четенето на дебелите и прашни книги, подписани от някакви мислещи се за всезнаещи автори.../ Аря получава правото да се явява на тренировките и да взема някакво малко участие в тях.
Втори курс... Вече търсач в отбора по куидич и любимка на някои от учителите... Но като изключим това нищо интересно...
Но ето, че и времето на трепетно очакване приключва и ваканцията е налице. Но за втори път в живота си, малката магьосница разбира, че не може всичко да e перфектно... Още през учебната година тя получава писмо от майка си, в което последната й казва, че не знае как ще дочака до момента, в който ще се прибере, защото трябва да й покаже нещо изключително важно. Айрийн изгаря от нетърпение, но изненадата я посреща още на гарата.. Майка й я чака там, но този път не е сама... До нея стои един обикновен... мъгъл. Въпреки огромното си разочарование, Аря прави всичко възможно да покаже на майка си колко се радва за нея и за изборът й.. Е, да някъде в себе си тя наистина се радва, че Елинор най-сетне бе събрала сили да продължи напред... Нищо, че не одобрява начинът, по който го бе направила..
А и новият [You must be registered and logged in to see this link.] не се оказва чак толкова лош, въпреки странностите и каменната маска, която сякаш не слизаше от лицето му... О, да, забравихме да споменем, че точно от него идва фамилият Мортимър...
Скоро тя свиква и с него, както и с всички промени в къщата, които двамата влюбени решават да нанесат...
Новата година в Хогуортс... И точно, когато си мисли, че всичко е свършило и такъв ще бъде животът й до негоя край /доста глупаво и лекомислено от нейна страна, но как би могло да разсъждава едно тринадесет годишно момиче/ тя получава специално писмо от родителите си, в което съвсем недвусмислено и е заявено, че ще си има братче.. или евентуално сестриче, защото още не са сигурно, а майка й отказва да разреши на доктора да провери...
В края на краищата второто малко магьосниче се оказва сестриче. Въпреки голямата им разлика, Аря е много щастливата от появата на някой с който рано или късно ще може да споделя, да се забавлява и... общо взето да не бъде сама. E, вярно, докато стане време за този момент ще изминат мноого години, но пък... поне е сигурно, че съдбата няма онтово да й изиграе лоша шега.. или поне така се надява тя...
Изминава и още една година в Хогуортс... И още една... Нашата Айрийн вече е префект.. и все така продължава да бъде любимка на някои от учителите. В някаква мъничка част от нея бушува гняв, че има и такива професори, които упорито продължаваха да не я забелязват и приемат насериозно.. Добре де, никак не е мъничка, но опитвайки се да озапти яростта си, момичето се старае да я пренебрегва..
Поредната ваканция... Тази, за разлика от другите, е изпълнена с грижи за новия член на малкото семейство, но Аря с радост помага във всичко това...
И най-накрая стигаме и до шести курс... Какво щесе случи тази година... "Останете с нас и ще разберете", както казват по рекламите...


Характер:
Идва ред и на по-трудната част. Но в края на краищата нали това е животът - безкрайната поредица от редуващи се хубави и лоши моменти. А и този не е толкова лош... Единствения проблем е сложността му, но нека приемем, че все някак и тя би могла да бъде надхитрена и да продължим напред...
Аря притежава един наистина сложен и многолик характер. Какво имам предвид ли? Думата, с която бихме могли да я опишем, сигурни, че сме напълно прави, е "странна". Не, не като онеци момичета, които обикалят коридорите на училището с учебник с поглед забит в него, сякаш през часовете не четата достатъчно. Ох, тук май възниква въпросът за различните видове странности. Явно, няма да се измъкнем единствено с тази дума. Добре тогава.
Емоциите и чувствата на слидеринката винаги са много по-силни от тези при другите хора. На какво се дължи това и дали трябва да се радва или се плаши от него тя все още не е успяла да установи... Всяко едно мъничко действие, всяка дума, все жест и още много други на пръв поглед незабележими неща предизвикват в нея много по-силни чувства, отколкото някои хора могат да си представят. Любовта при Айрийн не е просто любов - тя е причина за съществуване. Когато я има разбира се. Ако не е открила своя принц няма да прекарва дните в самосъжаление... /Малко отклонение от темата: Тя е непоправима романтичка, въпреки че никога не го показва и никой не знае за това./ Омразата - всичко, на които им е мил животът знаят, че никак няма да е добре да си я "спечелят" като враг. Възприема всичко по точно обратния на логичния начин. Което би трябвало да кара хората от обкръжението й да се страхуват да говорят за каквото и да било пред нея. Но не стават точно така... Информация за това какви емоции се преплитат в душата й в този момент има само и единствено тя. Различните изражения на лицето й объркват дори най-умелите познавачи на човешките чуства. Дори в моменти, в които единственото, което иска е всичко да я оставят на мира, тя може да се усмихва и да изглежда толкова добре, сякаш няма по-приятна компания от тази на досадниците, които я заобиклаят постоянно и се опитват да си откраднат някаква малка частица от вниманието й.
Още от малка Аря е изключително целеустремена, винаги е наясно с желанията си, никога не се двоуми. Докато другите си казват: “Ами ако се проваля?”, тя си казвам: “А ако успея?” Знае какво да направи във всяка една ситуация, а действията й винаги изглеждат старателно обмислени и много добре преценени... Е да, ама не всичко е такова, каквото изглежда. Аря трудно би могла да се нарече много импулсивна, но и никой не смее да твърди, че прекарва часове в обмисляне на действията си. Как става това? Колкото и глупаво да звучи просто дейстието, развиващо се в мъничката й мозъчна курия тече по-бързо, отколкото тя може да осъзнае. Докато всички наоколо осъзнаят какво се случва тя вече е решила какво ще прави и защо това е най-подходящото решение, без дори да го осъзнава. Така се създава усещането, че действа импулсивно и необмислено, но пък в пълна противоположност на това - почти винаги уцелва правилната реакция...
Друго нещо, което я различава от момичетата на нейната възраст е силната й воля. На пръв поглед не изглежда като нещо кой знае колко особено, но повярвайте - с волята могат да се постгинат много неща. На същото мнение е и самата Аря, която смята, че това е най-хубавата й черта и е изключително благодарна на майка си, на която прилича в това отношение... Науми ли се нищо няма да спре пред никакви заплахи или препядствия, за да осъществи целта си - да, това ни връща към гореспоменатата целеустременост, но ни подсказва и нещо друго... Точно така, инатът. Една много характетрна за нашата магьосница черта. Въпреки че понякога дори самата тя я осмива, въпреки че досега не е имала повод да се оплаче от това си "качество".
Което, макар да се изисква малко въображение, за да се сетим за тази подробност ни отвежда към смелостта й. Да, на пръв поглед няма никакв връзка с нещата, за които говорихме до преди малко, но ако се замислим малко повече... Какво е необходимо на човек, за да следва целите, които си поставя, особено ако са толкова високи, както се случва при Айрийн. /О да, тук ще се наложи да направим едно малко отклонение - наистина тя винаги се среми към неща, които обкръщението й моментално набеждава за невъзможни... Това не я обезкуражава, даже напротив - амбицира я да им покаже, че е наясно със способностите си./ Та така - за преодоляването на пречките, което води към приближаване до целта, бе нужна точно смелост... Не може да се каже, че нашата героиня я има в излишък, но в интерес на истината - присъства в доста по-голямо количество, отколкото при другите хора. Винаги готова за нови приключения, тя никога не се колебае преди да се впусне в тях. Напълно осъзнава тази своя черта и противно на очакванията често пъти мисли как да я отстрани или поне притъпи. Защо ли? Казват, че прекалената смелост граничи с глупостта... Не, не заради мнението на околните. Никога не я е било страх от това какво ще си помислят другите за нея. За тези, които не я познаваха нямаше смисъл да се тревожи - кой знае дали щеше да ги види втори път. А колкото до другите - те би трябвало да знаят, че не върши нищо без причина. Но мислите ли, че е толкова лесно да си толкова безрасъдно смел? Определено не... "Да имаш кураж не значи да не се страхуваш, а да си господар на страха си." - магьосницата многог често мисли над тези думи, чудейки се доколко те важат за нея.
Друга черта от нейния характер... хм... Странното й и неразбираемо за никого другиго освен за нея чувство за хумор. Притежава "таланта" да се шегува с неща, които при нормални обстоятелства биха били мрачни или дори трагични. Иронията и сарказмът също са едни от любимите й "оръжия". Дали ги е научила в книжките, които майка й я е карала да чете още от малка или на някое съвсем различно място дори самата тя не помни.
НИКОГА НЕ ПРИЕМА ПОМОЩ. За нея няма абсолютно никакво значение от кого е предложена, магарешкият й инат не й позволява да се обръне към някого другиго с молба за помощ, а самочувствието й - да приеме поканата за такава.
Хитрост... Определено това бе едно от нещата, до които прибягва много често. Няма нищо против да си свърши работата по нормалния начин, но защо да се мъчи щом има много по-лесен?
Любопитството... Другa нещо, от което не може, а и не се опитва да избяга. Да опазиш нещо в тайна от Аря е повече от трудно. Както вече казахме, тя няма да се спре пред нищо да постигне целта си. А ако целта й е да разбере това, което останалите не искат да й "споделят" вече може да се смята за изпълнена. Не й трябва много време, за да открие това, което й е нужно, независимо с какво е свързано. Откъде черпи толкова бързо информация никой не може да каже...
Свободата е нещото, без което не може да живее - не понася някой да ограничава действията й, нито пък да се меси в живота, смятайки, че той може да се справи по-добре... "Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си,но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен." - тя не знае чии са тези думи, но е напълно съгласна с тях.
Споровете я забавляват - никога не се страхува да изкаже мнението си по простата причина, че в деветдесет и девет процента от случаите го мисли за правилно. Обича да отстоява позицията си /както винаги, убедена, че е напълно прав/, докато на лицето на "противника" му не се появи онова шашнато изражение, наподобяващо това на малко момчнце, току-що научило, че първата му детска любов вече си има друг обожател...
Oще от много малка Аря проявава плашещо голям интерес към черната магия. Майка й многократно я хваща да прави странни експерименти и се опитва да я отучи от това, но ефектът е нулев... Понякога дори самата слидеринка се стряска от интереса, с който разгръща страниците на книгите, покрити с начини на приготвяне на забранени отвари или пък отдавна забравени мрачни заклинания.

Външен вид:
Външния вид... Най-голямата мистерия в живота на почти седемнадесет годишната магьосница.
Айрийн е сравнително нисичка за възрастта си, около 1.67 и както изглежда тялото й определено няма намерение да расте повече. Може да се каже, че е стройна, въпреки че никога не е полагала кой знае какви усилия за това... Дългата и гъста коса се спуска на големи на големи разпенени вълни по раменете й, образувайки водопад от жълти като слънцето къдрици. Големите й пъстри очи са способно както да носят топлота и спокойствие, така в следващия момент да влязат в ролята на ледени късета, забиващи се прекалено дълбоко в душата ти.
Аря няма щастието да си спомня баща си и макар от всичките албуми със снимки, които е разгледала през времето, прекарала в неговата таванска стая, да е разбрала, че е бил изключително красив мъж, тя не е взела нито една от неговите черти. Нито високата й стройна фигура, нито гарвановочерната коса или искрящо сините очи.
Нито един признак за прилика не отркива й в майка си. Висока, колкото й баща й, тя има изящно права с цвят на тъмен шоколад коса, топли светло кафяви очи - само един неин поглед е способен да накара и най-коравия човек да се размекне за секунди.
Често в главата на Аря се появавт съмнения за родословието й, особено когато даде воля на мрачните кътчета от въображението си и си помисли, че историята, която не помни може да не е такава, каквато са й казвали, а семейните албуми могат и да лъжат... Изгарящото я отвътре желание да научи истината не я оставя и сега, но за първи път тя не знае къде да търси...
А може би пък няма за какво да се притеснява и тревогите й са почти напразни. Дали някога ще разбере?...

Допълнително:
През третата си година в училището, на фаталната за всички останали, но не и за нея дата петък тринадесети, Аря разбира нещо, което никой друг на нейно място не би се зарадвал да открие за себе си. Или казано с по-прости думи магьосницата научава, че е змиеуст. И досега хората, които знаят тази подробност се броят на пръстите на едната ръка на някой, имал нещастието да загуби няколко от тях...


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   27th Ноември 2010, 19:56

Eee най-сетне я написах... Самоодобрявам се..Very Happy


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Емили Грейс
Hufflepuff
Hufflepuff
avatar

Posts : 7
Join date : 01.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   1st Декември 2010, 17:50

Име:
Емили Грейс
Години :
16 след около месец навършва 17
Вид:
Чистокръвна
История:
Когато била бебе Ем,загубила родителите си. Живяла с баба си.. След години,когато осъзнавала липсата на родителите си,се затворила в себе си. Никъде не излизала,нищо не правила,и на ден яла само един път. Баба и' много се притеснявала за нея,и се опитвала да направи всичко,само и само тя да се върне към живота. След година и половина,Ем загубила и баба си. Тя била тежко болна.. Ем разбрала,че вече е сама и се хванала в ръце.
Три месеца покъсно Ем била в стаята си,когато без да иска скъсала възглавницата си и много перушинки излезли от там. Когато ги погледнала всички се вдигнали във въздуха,и се завъртели около нея.След половин година получила писмо от Хогуортс,защото има малки способности (магически)..
Била разпределена в дом Грифиндор..
Когато била вече там,била скована,не говорела с никой и никой не говорел с нея. Но след известно време тя свикнала и общувала с всички . Намерила страшно много приятели..
Справяла се отлично с предметите..Най-много и' харесвало трансфигуирането.

Характер:
Емили е много добро момиче,помага на всички с каквото може. Ученолюбива е,отговорна. Страхува се от паяци и всякакви такива гадинки,обожава всички останали видове животни (без змиите) .. Всички момчета я харесват и ходят след нея. Обръща внимание на всички,но с никой не се хваща за сериозна връзка. Все още..
Облича да излиза навън през уикенда с приятели. Обича да чете,имала е около пет шкафа с книги. Обожава да чете!!
Филмите и книгите - неща без които Ем не може!

Външен вид:
Емили е високо,слабо момиче. Косата и' е руса,наскоро си пусна бретон,който закрива челото и'. Очите и' са пъстри,понякога се сменят в сравнение с времето. Слънчево - сини,облачно - кафеви и когато вали - зелени. Обича да носи рокли,ботуши до коляното и гривни. Обича високите токове,и почти не се случва да е с кецове..Маниачка на тема шалове и слънчеви очила.
Емили има собствен стил. Не се ръководи от нищо и нищо не я ръководи. Обича да се облича както тя иска.
Това е тя.

Домашен любимец: Има домашен любимец - котка..

Допълнително:
1. Обича синьото.
2. Умее да говори 5 езика.
3. Алергична е към къпини.

Снимка:
[You must be registered and logged in to see this link.]



Последната промяна е направена от Емили Грейс на 1st Декември 2010, 20:19; мнението е било променяно общо 3 пъти
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Jenifer Stone Sleepwalker
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 116
Join date : 30.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   1st Декември 2010, 19:58

Ще те помоля да разшириш малко описанието си, трябва да бъде по-дълго. Ликът на Тейлър Суифт е зает (ако тази снимка е нейна де^^), трябва да се разбереш с потребителката, която използва този лик, ако тя е съгласна да си приличате, ти е позволено да използваш този лик, но ако Милитъри (съответната потребителка) не е съгласна, ще трябва да смениш снимката... ако изпълниш това, си одобрена Smile


***
What's tomorrow without you? This is our last goodbye...
What was summer like for you? She asked him with a smile...
What's tomorrow without you? He silently replied...
I will always be with you, I'm the anchor of your sorrow.
There's no end to what I'll do cause I love you, I love you to death...
What's tomorrow without you? Is this our last goodbye?
(Kamelot-Love you to death)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Емили Грейс
Hufflepuff
Hufflepuff
avatar

Posts : 7
Join date : 01.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   1st Декември 2010, 20:20

Смених си лика и разширих малко. Добре ли е ?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   1st Декември 2010, 20:29

Перфектно. Одобрена!


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Jolene Johnson

avatar

Posts : 3
Join date : 02.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   2nd Декември 2010, 15:27

[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]
Име: Джолийн Джонсън
Прякор: Джо, Джей Джей
Години: 16
Вид: Чистокръвна
История: Родена е и е израстнала в Лондон, в един от най-хубавите и луксозни квартали Нотингхил. Обича да прекарва много време с дядо си, който всъщност се държи като най-обикновен дядо, а не милиардер. Баща й – Джонатан Джонсън - заема поста на директор и председател на управителния съвет на холдинга на своя баща, а Лесли - майка й - бързо се приема от висшето общество като такава и след няколко месеца ражда дъщеричка. С къса светла косичка и кафеви очички, прилича на ангелче. Родителите й живеят в мъгълския свят, защото според тях там има повече възможности. Но когато трябва да решат къде да пратят дъщеря си, когато става на 11, те избират Бобатон. На 16 дядо й получава инфаркт. Обстоятелствата я принуждават да се върне в Лондон. И тъй като не иска да се отдалечава много от него, родителите й разговарят с директора на Хогуортс, за да се премести дъщеря им там.
Характер: Няма много врагове, защото никой не иска да й бъде враг. Опитва се да очерни максимално живота на всеки който я е засргнал или наранил, или просто е решил, че може да се сравнява с нея. Не твърди че е най-красивата на земята или най-умната, но мрази хората да се опитват да изтъкнат нейните недостатъци. Всъщност си пада романтичка и типично ангелче. Целия образ на кучка, който си изгражда човек като я види в първия момент е защитна преграда, която с времето тя изгражда.
Външен вид:
Училищен дом: -
Домашен любимец: сова

[You must be registered and logged in to see this image.]
[You must be registered and logged in to see this image.]


Последната промяна е направена от Jolene Johnson на 2nd Декември 2010, 20:15; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   2nd Декември 2010, 15:58

Одобрена си, но ще трябва да смениш лика си, защото Мегън Фокс никак не прилича на шестокурсничка. Smile


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Jolene Johnson

avatar

Posts : 3
Join date : 02.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   2nd Декември 2010, 20:15

Готово!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дженифър Ридъл
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 2
Join date : 05.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   6th Декември 2010, 15:21

[You must be registered and logged in to see this image.]


Име: Дженифър Ридъл
Прякор: Джен, Джени
Възраст: 16
Кръв: Чиста
Дом: Грифиндор

Външен вид: Дженифър не прилича по нищо на баща си... поне според нея. Може бе малко по очите. Разликата е какво се крие зад тях. Небесносините очи, които в нейния случай излъчваха топлота и доверие. Често използва молив или спирала, за да ги подчертае. Косата на Джен е черна. Според някои тя е отражение на душата на баща й и нейната, но това са само слухове. Дълга е почти до кръста. Попринцип е къдрава, но понякога момичето я изправя. Не си прави обем и рядко прибягва до пресата. Устните й са плътни и тъмно розови на цвят. Не обича лепкавите гланцове и червилата. Фигурата на Джен е слаба. Като малка е тренирала плуване. Признава, че през живота си не е влизала във фитнес. Висока е около 1.70. Леля й казва, че има красивите ръцете на майка си. Обича тъмните цветове, особено за избор на лак или грим. В гардеробът й се срещат всякакъв вид дрехи: от рокли над коляното, къси панталони до официални тоалети.

Характер: Джен не е лош човек, особено като я опознаеш. Носят се лоши слухове за баща й, които обаче не засягат нея по никакъв начин. Тя може да се нарече негова пълна противоположност по характер. Усмихната, лъчезарна, винаги положително настроена. Ще помогне на всеки, който поиска помощта й. Всеотдайна е и винаги дава всичко най-добро от себе си. Упорита, умна и търпелива - тези качества също я описват много добре. Ако се сближи много с някой човек, после и е трудно да го пусне да си отиде. Дори невъзможно. Не се привързва лесно към други хора. Не е от най-доверчивите хора и изобщо не е от тези с чувство за самосъхранение. През по-голямата част от детството си е свикнала да вижда ползването на забранените заклинания около себе си и е свикнала да се нарушават правилата един вид. Никога не би предала баща си, но не би застанала и на страната на злото. Предпочита неутрален живот в Швейцария.

История:
"Поех си дълбоко въздух. Не мислех, че някога ще се върна отново тук. След като напуснах дома на леля Жулиет живях 5 години в пансион. Но ето ме тук със задоволително малкият ми багаж пред верандата на бялата къща. Беше точно такава, каквато я помнех. Тук преди се чувствах защитена, но предпочетох градът. Това място ми навяваше лоши спомени...
Събрах смелост и пристъпих напред. Отворих малката врата на оградата и продължих напред измежду цветята. Леля Жулиет ги обичаше! Харесваше всеки вид, но любимите й бяха слънчогледите. Тя живееше в предградията и можеше да си ги позволи в градината. Имаше време когато й помагах да ги отглежда. Беше ми казвала, че това е едно от малкото неща, които прави без помощта на магия. Помнех като малка, че постоянно я виждах с пръчка в ръка. Единствената метла в къщата беше тази за летене. Предполагам, че и сега е така.
Стигнах деветте стълби пред входа. Стиснах куфара в лявата ръка и отново си поех въздух. Заизкачвах се нагоре, докато мислех за реакцията на леля Жулиет. Преди две седмици й бях писала... тя ме отговори, че ще се радва да ме види, но със сигурност щеше да е неловко. Не бях стъпвала тук от 5 години насам. Бях нервна. Ами... ами ако не ме познаеше?! Това са глупости! Все пак ми беше нещо като рода. Не трябваше да се притеснявам, но тогава защо го правех?
Пристъпих бавно до вратата и три пъти почуках на вратата. Пристъпих бавно до вратата и почуках три пъти на вратата. Чуха се стъпки от другата страна. Вратата се отвори, а там беше леля Жулиет. Беше същата каквато си я помнех.
- Дженифър! - въздъхна тя. В очите й, едвам забележими, се виждаха недобре скритите сълзи.
Трябваше да я поздравя. Все пак това бе жената, която ме е отгледала.
- Здравей... - поздравих я тихо.
Останахме така още една минута в тишина пред вратата, докато тя се окопити.
- Влизай, Джен. - бутна вратата и ми направи път. Взех куфара си в ръка и тръгнах напред.

След 3 часа...

Леля Жулиет ми беше предложила да си почина в стаята, а след това да се видим. Бях разопаковала по-голямата част от багажа си. Реших да се освежа след 8-часовото пътуване и влезнах в банята. Бях под топлия душ за около 10 минути. Сложих белият халат, който стоеше на гърба на вратата и тръгнах към другата стая. Извадих първите дрехи, до които успях да се добера от шкафа. Преоблякох се и измъкнах сешоара от багажната чанта. Не след дълго намерих контакт и пъхнах щепсела в него. Кабелът се бе заплел и се наложи да го оправям.
Чу се позната мелодия, идваща от нощното шкафче. Тръгнах натам, но се препънах в кабела. Не успях да се хвана за нещо и паднах на земята.
- Ауч! - оплаках се на глас. Отворих очи и се надигнах леко. Виждаше се всичко под леглото. Не че имаше какво да се види чак толкова. Но едно нещо привлече вниманието ми. Пъхнах ръката си, за да го достигна. Пръстите ми почти го напипваха... Още малко... Взех го!
Нещото, привлякло вниманието ми, беше голям кожен тефтер във формата на квадрат. Познах го, разбира се. Подсмихнах се и прокарах ръка по корицата му. Качих се на леглото, като го взех със себе си. Разгърнах някои от първите му страници. Това беше моят импровизиран дневник. Не бях писала за всеки ден, а само за по-важните дни. Прелистих го и на някои от страниците забелязах изрязани календари и оградена една дата - 16 Август 2000, 3 Юли 2001, 28 Септември 2002, 31 Март 2003... Бях се приготвяла за тези дни още много преди това. Това беше нещо повече от Коледа, Нова година или пък рожденият ми ден. Защото на този ден веднъж в годината се чувствах специална... за него. Баща ми, Том Ридъл, не ме посещаваше често. Дори бих казала изключително рядко. Веднъж в годината. Не знам какво бях направила, за да заслужа това отношение... Знам, че има работа, но все пак можеше да отдели дори един ден в месеца.
В началото не знаех кой всъщност е и какво е направил. Вярвах на лъжите му, че има много работа. Под работа имам предвид нормална - адвокат, лекар, а дори и зъболекар. Всичко, но не и това, което се оказа самата истина... Още от малка ми каза, че сме магьосническо семейство, заобикаляйки факта, че не от най-добрите. Научих всичко когато бях на 8. Бях нещо като отвлечена. "Похитителите" ми явно мислеха, че съм като него. Щом се усети и дойде да ме спасява, те ми казаха пред него. Накрая видях как баща ми ги убива един по един. Кулминационната му реплика беше "Колкото по-бързо свикнеш - толкова по-добре за теб!". Нямаше никакво обяснение. После леля Жулиет ми разказа останалото. Никога не съм казвала, че го харесвам. Или по-скоро, че харесвам делото му. С мен е друг. Особено в началото когато си нямах и понятие от ставащото наоколо. После стана по-строг и взискателен. Сякаш му бях длъжна по някакъв начин.
Спомням си когато го помолих да ме пусне в Хогуортс. Той се ядоса. Каза, че това място не било подходящо за някоя като мен. Когато го попитах какво ми е, той отвърна "Как какво ти е? Ти си дъщеря на лорд Волдемор! Мислиш ли си, че изобщо някога биха те поканили там?!". Тогава приключи темата. Не смеех да я повдигна отново. Поне не и докато писмото ми не пристигна. Знаех, че ще се вбеси, но не исках повече да живея по неговите правила и избягах просто така. Без бележка за довиждане или нещо подобно.
Бях познала. Когато научи се разбесня. Беше ми написал писмо. Там беше изсипал цялото си възмущение и презрение върху мен. Все едно му бях враг. Може би в този момент бях станала... поне за малко..

Затворих дневника и отърсих глава от тези мисли. Беше сбъркал. В Хогуортс ме приеха добре, въпреки лошата слава на баща ми. Разбира се, имаше и хора, които не ме одобряваха особено и страняха от мен, но за щастие бяха малко и не се тревожех толкова. Хвърлих тефтера настрани и тръгнах надолу по стълбите. "

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   6th Декември 2010, 17:46

Много интересен герой! Одобрена си, разбира се...


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Линда Харисън

avatar

Posts : 89
Join date : 11.12.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   11th Декември 2010, 10:02

Име
Линда Харисън

- Прякор
Лин , Линди

- Възраст
16 години



- Описание
Лин
е момиче, чиято коса е тъмно кафява. Очите и също. Това е причината за
всички тези момчета, които бягат след нея. Висока с много стройно тяло.
Наистина дълги мигли, правейки илюзията че е с много добра спирала.
Сладки устни, на чиято целувка никое момче не би могло да откаже. Прави
и бели зъби с усмивка за милиони - едно от тайните и оръжия. Когато
пусне усмивката си да прави чудеса, те се случват. Може би това е от
сладурските трапчинки или от това, че е вампир. Никой не знае.
Невероятна кожа, на която дори и най-добрия и красив фотомодел би
завидял.
Обича дасе облича в черни дрехи, но това не пречи в гаредораба и да има
от всеки цвят. Най-много обича дънките, сладурски блузки с къс ръкав и
къси полички.

- Характер
Мила и всеотдайна. Разбира децата и техните проблеми, защото наистина скоро ги
е
преживяла. Винаги е готова да помогне. Обича всички, които се държат добре с нея,
заради което винаги е заобиколена от много хора. Тя е като ураган.
Настроението може да и се развали и от най-малкото нещо, но дори едно
шоколадче и съобщението, че тя е права винаги може да бъде повдигнато.
Не е свикнала да губи, защото просто никога не и се е
налагало. Не е
лигла, но може да стане. Зависи от хората, с които общува. Успява много
лесно да се приспособи към някаква компания и обикновено тя е центъра
на вниманието. Дава абсолютно всичо за приятелите си дори и гардероба
пълен с дрехи (а това за нея е доста, защото най-глямата и страст е
пазаруването). Характерно за Линда е това, че ако тя обича някой човек
ще го обича завинаги, но ако го мрази...
По-добе той да бяга
надалече, въпреки че тя ще успее да го намери където и да е. Страшно
разсеяна като основната пичина за това са мочетата. Обожава ги и трудно
би се разделила с тях. Винаги закъснява. Може да се каже, чме отвреме
на време е егоист, но само в границите на нормалното, въпреки че за нея
нормално е доста страна дума.

- История
Родена е в Калифорния, където живее и сега. Майка и баща и са чистокръвни
магьосници.
Майка и се казва Кристен, а баща и Джеймс. Има сестра на име Таня
Харисън, която е на 22 и е направила грубата грешка да се омъжи.
Обожава да харчи, а и има възможност, защото баща и е много богат и има
добра работа. Както и чичо и. Никога не е била глезена, защото майка и
я е възпитала по този начин. Преживяла е много
спокойно детство. Има много фотосесии и много записани песни под друго
име. С малко повече късмет я избират в Хогуортс.
След нея винаги има редица от момчета, които чакат за сърцето и

- Любими неща
Обожава
мастата, където може да пазарува. Обожава децата и момчетата. Обича рок, метъл и поп.
Също много харесва бавни
песни и ако може текстът да е малко по-лигав ще е върха. Обожава да
рисува и и се получава доста добре. Любимия и предмет в училището е
Вълшебство. Мрази Митология и Астрономия. Обожава и животните затова в
къщата си има около 5 кучета, 5 котки. и много други животни. Таня не и
дава да вземе всички животни в ново откритото училище, защото тя е
малко по-разумна от нея, но наистина много много малко.

- Кръв
Чистокръвна
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Elione Percival Steenwyck
Gryffindor
Gryffindor
avatar

Posts : 312
Join date : 26.10.2010

ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   11th Декември 2010, 10:32

Одобрена!


* * * * * * *
Градът гледаше безстрастно лудите...там, по средата на улицата, по средата на бурята, по средата на един нов кръстопът, без страх от тъмното, без срам от светлините...Кога щяха да си тръгнат? Дали след минути или щяха да са вечно заедно- сякаш нямаше значение, това бе техният миг...превърнал всичко останало във фон... ноемврийския дъжд- в страст, улицата- в сцена, локвите- в море, любовта- в малка лудост! А аз ги гледах...и нямах сили дори да си спомня за нея...за лудостта си.. да я пусна. А беше толкова отдавна...и пак ноември плачеше..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://hogwarts-castle.forumotion.com
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Шестокурсници   

Върнете се в началото Go down
 
Шестокурсници
Върнете се в началото 
Страница 1 от 2Иди на страница : 1, 2  Next

Права за този форум:Не Можете да отговаряте на темите
Добре дошли в училището за магия и вълшебство Хогуортс.. :: Герои :: Герои :: Герои на потребителите-
Идете на: