Домът на баба Куимби

Учебната година започва съвсем скоро! Запишете се за предметите, които ще изучавате...

Трябва да попълните ето тази бланка:
Име:
Дом:
Курс:
Предмети, които бихте искали да изучавате:

*Ето и самите предмети:
Астрономия
…

[ Full reading ]

Темата за въпроси... питайте каквото ви душа иска, няма никакви ограничения.

Какво мислите за форума?
Кое ви харесва в него и какво смятате, че трябва да променим. Не се притеснявайте да изкажете мнението си, няма да ви "скачаме" и да правим скандали.. [You must be registered and logged in to see this image.]

Ами... ако искате да кажете нещо, но се сещате в коя тема да го сложите.. пишете тук. [You must be registered and logged in to see this image.]

ЗАЕТИТЕ ГЕРОИ ЩЕ БЪДАТ ОЦВЕТЯВАНИ В БЯЛО!

Директор на училището - Албус Дъмбълдор
АРИТМАНТИКА - професор Септима Вектор
АСТРОНОМИЯ – Професор Тереза- Мария Дарагон /героинята от книгите е заменена с друга!/
…

[ Full reading ]

Учителите имат право да раздават и отнемат точки по време на РП, но след това задължително трябва да пишат в тази тема...
Пример:
Сивиръс Снейп:
Отнемам пет точки от Грифиндор, заради непочтителното държание на Елиът Хъмфри в часа по ЗСЧИ!

Тук ще съобщаваме всичко ново около форумчето ни.
Препоръчително е да следите редовно тази тема...

Slytherin Posts : 29 Join date : 20.11.2010

Къщата
[You must be registered and logged in to see this image.]

Верандата
[You must be registered and logged in to see this image.]

Люлката в задния двор
[You must be registered and logged in to see this image.]

Първи етаж
Всекидневна
[You must be registered and logged in to see this image.]

Кухня и трапезария
[You must be registered and logged in to see this image.]

Банята и тоалетната
[You must be registered and logged in to see this image.]

Спалнята на баба Куимби
[You must be registered and logged in to see this image.]

Втори етаж
Коридорът
[You must be registered and logged in to see this image.]

Хола
[You must be registered and logged in to see this image.]

Библиотеката
[You must be registered and logged in to see this image.]

Банята и тоалетната
[You must be registered and logged in to see this image.]

Спалнята за гости
[You must be registered and logged in to see this image.]

Трети етаж
Стълбите нагоре
[You must be registered and logged in to see this image.]

Кътче за релакс
[You must be registered and logged in to see this image.]

Таванската спалня на Беатриче
[You must be registered and logged in to see this image.]

Банята и тоалетната
[You must be registered and logged in to see this image.]

Малкия дрешник
[You must be registered and logged in to see this image.]

Slytherin Posts : 29 Join date : 20.11.2010

Домът на Лариса Кумби се намираше в Лондон. Лариса, сама по себе си бе една доста известна възрастна дама с италианско потекло, но от години не бе стъпвала в родната Италия. Имаше средно голяма къща в магьосническата част на Лондон и Беатриче заминаваше при нея 2 седмици преди да започне училище. Така прекарваше време с изключително взискателната си и строга баба и успяваше да си напазарува нужното от Хогсмийт и Диагон-али навреме.
Ето и сега, 2 седмици преди старта на предпоследната й година в Хогуортс, 16 годишната червенокоска мъкнеше куфарите към сладката къщичката на баба си. Обожаваше стила на тази къща, някак стара и красива, напомняше й за самата баба Кумби, само че смееше да твърди, че къщата е по-добра от баба й.
Момичето пусна тежките куфари на прага, след като вече беше минала през мрежестата врата и се бе озовала пред същинския вход.
Почука плахо на вратата, а след това малко по-силно опасявайки се, че баба й няма да чуе.
- Идвам! - строгия и някак изнервен глас на Лариса достигна до ушите на Беатриче и за разлика от всеки друг, който би изтръпнал от злокобното звучене, червенокоската само се усмина и се залюля на пети от нетърпение да види баба си.
Вратата се отвори рязко и Три стрещна студените сини очи на баба си, същите като нейните само, че тези бавно губеха пламъка си.
- Бабче. - изчурулика Бийзъс и прегърна силно баба си.
По лицето на Лариса плъзна лека усмивка, която побърза да прикрие сякаш е израз на слабост.
- Стига лигавщини, момиче. - каза й строго жената. - Хайде, хайде влизай. - подкани я и взе единия куфар за да й помогне.
Качиха нещата до любимата таванска стая на Беатриче, а след това баба й й каза, че ще я повика за вечеря когато надълго и широко Три щеше да й разкаже какво е правила през лятната ваканция в България. Сега обаче беше важно за самата нея да напише за пристигнането си в дневника.
Момичето седна в прулуката до прозореца при кътчето за релакс и с равни ръкописни букви започна да пише в чисто новия си дневник. "Нова година, нов дневник", обичаше да казва Бийзъс.

Slytherin Posts : 46 Join date : 19.11.2010

Последните лъчи на залязващото слънце галеха гладката повърхност на езерото и й придава златни нюанси. Няколко облачета, които се возеха на колесницата на вятъра, отразяваха отенъците на водата. На тази светлина дори замъкът изглеждаше като излят от чисто злато.
Злато.
Не разбирах защо хората ценяха толкова високо някакъв си лъскав метал, имаше неща, които за мен бяха много по-ценни. Този момент, тук и сега. Гледах залеза така, както не бях го виждала никога преди - сама. Не бих заменила този миг и начина, по който се чувствах сега дори за всичкото злато на света. Дойдох без нищо, без вяра, без приятели, без нещо, за което да се боря. Тук се научих на много неща. Най-важното бе, че научих смисъла на думата "приятел".
Приятелството е най-ценното нещо на света, то е всемогъщо. Приятелите са тези, които ти помагат да се изправиш, когато си паднал. Дават ти надежда, когато си я изгубил. Показват ти светлината, когато виждаш само мрак. Посочват ти пътя, когато си изгубил правилната посока. Вярват в теб, когато ти самият не вярваш в себе си. Могат да стоплят душата ти, дори когато умираш от студ. Те са тези, които могат да накарат слънцето да изгрее дори в много мрачен ден. Сега, когато знаеше това, го ценеше повече от всичко друго.
Докато си мислех за приятелите, в ума ми непосредствено изникна образа на Беатриче. Тя беше най-добрата ми приятелка още от втори курс, а не я бях виждала от отдавна. Това е може би, защото няма къде да отида в Лондон, затова по време на ваканциите стоях в замъка. Но ми беше добре. Е, разбира се, имах дом, но не желаех да виждам повече майка ми, както и мъжа ѝ...Не, не, не ми се мислеше за това. Просто не ми се мислеше. Точно сега бях във възход и никога няма да си позволя да пропилея шанса си за слава, хубаво образование и добър живот. Никога, каквото и да се случва. Но щях да загубя приятелката си, ако продължавах да не я виждам. Добре, значи трябва да се магипортирам до Лондон... това няма да е толкова трудно...май. Концентрирах се и изведнъж...
...изведнъж се озовах на Оксфорд Стрийт. Усмихнах се. Явно усърдното учене си беше казало думата. Забързах се.. Знаех точно къде живее Беа. Бях отивала у тях над сто пъти. Всъщност, тя живееше при баба си, която, да си кажа честно, беше много добра жена. Най-накрая пристигнах. Звъннах на звънеца, а за отрицателно време се отвори. Това беше баба ѝ.
- О, Нора, здравей, миличка. Влизай, влизай, Беа е в съседната стая - покани ме мило тя, а аз кимнах, усмихвайки се, и се запътих към всекидневната.
- Беа - промълвих, а приятелката ми мигом се обърна и се затича към мен.
Прегърнах я. Приятелска прегръдка, от която се нуждаех.

Slytherin Posts : 29 Join date : 20.11.2010

"Мило дневниче, познай кой дразнител ти пише?
Отново съм в Лондон, след почти 3 месеца в родната България. Някак си мама и татко вече ми липсват, въпреки че тук щях да съм по-свободна. Да, баба беше строга с мен, взискателна, но поне не ме наказваше при всеки удобен случай както правеше татко, а и тук нямаше да ми се налага да гледам киселата физиономия на мама всяка сутрин преди да си изпие кафето. Когато е изнервена на всичко и всеки, когато е прирпяна и всико, което хване се оказва на земята. Да, определено тази част от ваканцията в красивата ми страна нямаше да ми липсва.
Сега ми е някак трудно да превключа на английски. Цяло лято говорих на български и малко на италиански с новите ни съседи, когато мама ме бе принудила да се правя на добра съседка.
Липсва ми Хогуортс, нямаш идея как ми се иска да съм там..."
Химикалът на момичето рязко спя под наплива на нежната й китка. Чу викът от долния етаж и побърза да изтича преди баба й да се е ядосала, че е закъсняла за вечерята. Почти един час на масата си говореха за изминалите близо 3 месеца и прекарването на Бийзъс в България, която Лариса не пропусна да оплюе. Не се знаеше дали тази страна й е черна, защото синът й се бе преместил да живее там или заради самата страна.
Три седеше на канапето до прозореца в хола и разсяно гледаше през прозореца когато до слуха й достигна познат женски глас.
Момичето веднага извъртя глава към обекта на гласа и нямаше начин да не се усмихне. Скочи бързо от канапето и изтича до най-добрата си приятелка прегръщайки я силно.
Нора й липсваше и то много, почти не се бяха чували след каря на пети курс и Беатриче дори се чувстваше виновна, че не й пишеше често. Сега когато я виждаше с очите си, определено съжаляваше, че не я бе принудила да замине с нея за България в началото на ваканцията, така щяха да прекарат лятото си заедно.
Червенокоската се отдръпна от приятелката си и я огледа от главата до петите, след това я завъртя сякаш да я огледа от всички страни и да се овери, че е здрава и перфектна както винаги. И беше такава.
- Боже, Боже, Боже... - повтори Беатриче, естествено навика й да повтаря някои неща по 3 пъти все още не се бе изкоренил. Нали заради това я наричаха Три. - Нямаш си напредстава колко съжалявам в момента, че не те взех в България с мен. - поклати глава момичето.
- Добре ли си? Всичко наред ли е?

Slytherin Posts : 46 Join date : 19.11.2010

Беше странно, че петата година от обучението ми бе привършила и вече ставах шестокурсничка или поне щях да бъда. Струваше ми се, че всичко е толкова дълго, но всичко се изпаряваше при думата: Край! Всичко щеше да си замине с тази година, стотиците дълги домашни, съчинения, есета, безпределно сложните магии и заклинания, четенето на скучните учебници, бързането по своенравните стълбища, които винаги можеха да си изиграят лоша шега с теб, а забавното бе, че когато човек бързаше или по-точно аз си приготвях раницата към шест и половина сутринта, преглеждах записките си, тръгвах и когато стигах до вратата на някой кабинет се сещах, че съм забравила нещо... отново напрегнатото бързане, множество от извинения за закъсненията. А колко магии щяха да останат зад стените на високия замък и да си спомнят за децата, които ги бяха изпълнявали някога? А колко от децата не успяваха... Някои учебни предмети бяха трудни, други досадни, трети скучни или отегчаващо лесни, но винаги щеше да се намери симпатизант, който да ги хареса.
Ставаше ми мъчно, когато си помислех, че всичко това свършва. Сякаш се изпарява в един миг и остава безследно изчезнало. Всъщност, не чак безследно, защото винаги оставаше едно - спомените. Те никога не те оставят намира. Забравяш нещата, които са ти били най-приятни, а ужасните и трагични моменти винаги те тормозят отвътре и те карат да изпитваш най-различни чувства, които определено не искаш. Затова животът е толкова ужасен. Затова всички искат да се отърват от него...или пък не искат. Е, да ви кажа честно, аз не знам какво искам. От една страна доста често ми се иска да се пренеса на друго, нереално и несъществуващо нещо, където да няма нещо като мъка, терзание, болка, яд... Само смях, забавление и ... добре де, и момчета. Да не би да си мислите, че съм невинното момиче, което никога не мисли за момчета? Не, аз съм на шестнадесет и ще бъда шести курс. Не мога да пренебрегвам нещата, които са напълно натурални. А и приятни. Но в повечето време се отскубвам от точно тези размисли и желания, защото аз съм момиче с класа, аз съм повече от останалите, аз съм Елеонор Бенет, която не трябва да пада на нивото на останалите. Защото това съм аз.
- Всъщност съм доста добре, ако понятието "добре" изобщо може да се свързва с мен... - не довърших изречението си. Беа много добре знаеше за повторното омъжване на майка ми и колко мразех пастрока си.
Божичко, като се замисля, че до четвърти курс бях ... няма да ви казвам каква и само едно единствено нещо ме промени... Всички ме обичаха и мразеха едновременно. Момчетата вървяха по следите ми, момичетата ми завиждаха толкова явно, че ме караха да се смеят. Не че сега не е така, но просто аз не го правя нарочно, а тогава го правех. Тогава държах училището в ръцете си. До началото на пети курс. Не, не, не, отскубнах се от тези мисли и насочих вниманието си към приятелката ми, която озарих с красива, сто каратова усмивка, каквато само аз притежавах.
- Ти как си? Как беше в България? - попитах я, поглеждайки Беатриче в очите.
Понякога напълно забравях, че не е англичанка. Акцентът ѝ почти не се забелязваше. Друг е въпросът, че моя си беше доста силен британски. Седнах на мекия диван, който сякаш като бял, пухкав облак ме пое в обятията си, и заслушах Беа.

Slytherin Posts : 29 Join date : 20.11.2010

*продължавам от 1во лице, че за 3то нямам муза.

Извъртях някак подразнено очи. Не за друго, ами защото след всяка ваканция ме питаше как е било в България при положение, че отлично знаеше как прекарвам ваканциите си вкъщи. Винаги е едно и също. Наказания, скандали с баща ми, измъкване от вкъщи в 12 през ноща когато съм сигурна, че нашите са си легнали. Всеки път ме хващат, а аз всеки път едва се сдържам да не се засмея в лицето на баща ми, иначе ще ме разбере, че съм си пийнала малко повече.
Звучеше сякаш съм от леките момичета, които още от 15 годишни се хвърлят в леглото на всеки, който им каже една мила думичка, но определено не бях такава. Например това лято взех акъла на един Виктор и само след 2 дни вече го въртях на малкото си пръсче...всъщност въртях цялата си "компания" на малкия пръст, всек ми ходеше след задника като послушно пуделче, а мен това ме правеше повече от щастлива. В крайна сметка познати много, но истинка приятелка ми беше единствено Елеонор. Може да се каже, че отлично въртяхме всички в замъка заедно. Само при мисълта колко акъли бяхме взели приятни тръпки се проплъзгаха по гръбнака ми.
Определено във вените ми течеше слидеринска кръв.
- Ами както всяка ваканция. - свих безразлично рамене. - Карах се с баща ми, той се опитваше да ме накаже, но не му се получаваше. Иначе беше хубаво, излизах напред, назад обиколих няколко града като екскурзия, срещанх се със стари "приятели" и общо взето това беше. - добавих и се загледах в очите й.
Показваха някаква болка, сякаш предпочиташе да е прекарала ваканцията си като мен отколкото затворена зад стените на замъка и лишена от човешки контакт. Е, отлично знаех какво означава "човешки контакт" и за двете от нас...
- Запознах се с един Виктор, добре си поиграх с него. - дяволита усмивка се плъзна по устните ми, а след това се изкриви в арогантна. Сините ми очи едва ли не пробляснаха от удоволствието породено от добре свършената ми работа.
Отметнах къдриците си назад, с онзи тичен аристократичен жест. Мама често ми повтаряше, че с някои свори действия й напомням за момичета със "синя кръв" по времето на ренесанса в Италия, когато червенокоските са били най-желани, но и най-много са си играли с всички.
- Не беше много интересно, а и... - свих рамене поглеждайки я вече с далеч по-мил поглед. - Липсваше ми, като нямам свястно другарче в глупостите си е някак тъпо. - усмихнах се леко.
Елеонор винаги ми е била като сестра. Често си допълвахме изреченията и едва ли не знаехме какво си мисли другата в даден момент.

Slytherin Posts : 7 Join date : 21.11.2010

Лондон отново ме зовеше, което значеше, че е време да се преселя в къщата на Лариса, където миришеше на стари хора. Така де, тя беше възрастна, нормално беше да мирише на възрастен човек, обаче на мен тази миризма на старо не ми понасяше. Не можеше ли да мирише на...бирен шейк или нещо подобно?
Бирен шейк...определено имах огромната нужда да вкуся въпросната кехлибарена течност, чак устата ми се пълнеше със слюнка само като си помисля за нея.
Пуснах куфарите на земята и си погледнах часовника.
- По дяволите. - измърморих си.
Вървях от вече половин час, явно съм страшна льохма щом още не бях намерил пътя към къщата на Кумби при положение, че прекарвах по седмица тук всяко лято още от края на 3ти курс, когато се запознах с чалнатото Три. Или просто мозъчните ми клетки са се насочили към това да ме направят още по-висок, вместо да вкарат малко ум в главата ми или поне да ме научат на ориентация.
Боже, ама аз как бях станал Отличник? О, чакай. Не станах! Заради тъпото ЗСЧИ, боже защо не можехме да учим само ЧИ, къде по-интересни бяха, отколкот да учим как да се защитаваме от тях.
Въздъхнах и отново взех куфарите си, след като май се бях ориентирал на къде да тръгна или по-скоро забелязах къщата в края на улицата и осъзнах, че съм вървял в правилната посока. Другия път просто щях да се магипортирам и готово...
Спрях се пред входната врата и почуках, а след няколко секунди със замах ми отвори Лариса.
Ухилих й се тъпо, а тя ме изгледа косо.
- Пак ли ти? - попита ме.
Ам, споменах ли, че тя изобщо, ама изобщо не ме обича?
- Че как иначе, нали съм обещал да ти досаждам всеки път преди старта на годината. - отвърнах й и още по-тъпа усмивка се появи на лицето ми.
- Влизай, Беатриче и Елеонор са в хола. - каза ми тя, а аз си взех куфара и влязох вътре.
- Бийзъс! Козленце, ела тати да те гушне! - провикнах се прес съскащ смях и чух писъка й от всекидневната, влязох вътре напълно подготвен за да хвана летящата срещу мен червенокоска, която ме стисна силно през врата.
- Въздух. - измърморих, а тя ме пусна и скочи на земята, след което ме огледа обстойно.
- Мале, мале, мале... - и да, типичната Три, която повтаря всичко по три пъти. - Ама ти си станал още по-висок, бе! - изкоментира, а аз се засмях все така басово и съскащо.
- Че как иначе. А ти си...ниска. - изкоментирах.
Тя ме фрасна немощно по рамото...или поне аз така го усетих, тя сигурно беше вложила голяма сила в удара си.
- Много ме дразниш. - погледа на Бийзъс веднага се промени. Не беше докачлива за ръста си, но и в 2те си изречения по нейн адрес имаше много неща, които да я подразнят и заради които да се нацупи.
- И ти ме дразниш, но някой пита ли ме?
- Тогава какво правиш тук? Отивай да си търсиш някъде другаде да живееш, ако ще и в гнусния Породънен котел. - оплези ми се тя и се въртна, а косата й ме "удари" в корема.
С типичната за нея плавна крачка се насочи към дивана където явно седеше до преди малко и се тръсна на него.
- Така ли? - попитах я с повдигната вежда и самодоволна усмивка, което явно също я подразни, защото една възглавница ме фрасна по главата.
- Така! - отвърна ми троснато Три.
- Ами, чао. - казах й и тръгнах към вратата.
- Прав ти път! - чух я и след няколко секунди добави. - Върни се до 10, кретен такъв, иначе наистина ще спиш на улицата! - това естествено ме накара да се засмея.
- Добре мамо. - провикнах се и затворих входната врата след себе си. Спрях се за миг оглеждайки се, а след това поех в някаква посока.