Вагон на Слидерин

Учебната година започва съвсем скоро! Запишете се за предметите, които ще изучавате...

Трябва да попълните ето тази бланка:
Име:
Дом:
Курс:
Предмети, които бихте искали да изучавате:

*Ето и самите предмети:
Астрономия
…

[ Full reading ]

Темата за въпроси... питайте каквото ви душа иска, няма никакви ограничения.

Какво мислите за форума?
Кое ви харесва в него и какво смятате, че трябва да променим. Не се притеснявайте да изкажете мнението си, няма да ви "скачаме" и да правим скандали.. [You must be registered and logged in to see this image.]

Ами... ако искате да кажете нещо, но се сещате в коя тема да го сложите.. пишете тук. [You must be registered and logged in to see this image.]

ЗАЕТИТЕ ГЕРОИ ЩЕ БЪДАТ ОЦВЕТЯВАНИ В БЯЛО!

Директор на училището - Албус Дъмбълдор
АРИТМАНТИКА - професор Септима Вектор
АСТРОНОМИЯ – Професор Тереза- Мария Дарагон /героинята от книгите е заменена с друга!/
…

[ Full reading ]

Учителите имат право да раздават и отнемат точки по време на РП, но след това задължително трябва да пишат в тази тема...
Пример:
Сивиръс Снейп:
Отнемам пет точки от Грифиндор, заради непочтителното държание на Елиът Хъмфри в часа по ЗСЧИ!

Тук ще съобщаваме всичко ново около форумчето ни.
Препоръчително е да следите редовно тази тема...

Hufflepuff Posts : 59 Join date : 27.10.2010

Вагонът ма слидеринците...

Posts : 89 Join date : 11.12.2010

В първия момент Лин се начумери от това което и каза
Та как си позволяваше да и говори така!
Но после реши , че не и пука и заяви:
-Добре- ухили се долно , но отиде да седне точно в това купе , за да го дразни. Никой не можеше да и говори така.Или поне ако може Лин нямаше да го позволи. Седна и си придаде сексапилен вид , което не беше трудно , защото тя цялата си беше секси. Никой не и го отричаше. Видя , че момчето се ядоса но на нея дали и пукаше
Не
Достатъчно проблеми си имаше та сега да се занимава и с надути момченца , които не си знаят мястото.
Лин го огледа и за жалост установи , че е секси.
Стига-каза си. - Той изобщо не те забелязва.
Врътна красивата си коса и остана загледана в небето , което не беше нищо особено , но поне я расейваше от мисли за сладура , който седеше до нея

Slytherin Posts : 246 Join date : 23.11.2010

Засмях се ехидно и показах ясно недоволството си, въпреки това реших да я оставя да си играе с огъня, по-късно щеше да съжалява.
Сляп за всичко включително външния й вид успях да затворя очи, обръщайки й абсолютно никакво внимание, все пак всеки път се случваше някой да ми се прави на важен, но скоро усещаше моята.."сила".
Ахаха вече прекалявах с нарцисизма си, но все пак бях реалист и виждах нещата такива каквито са.
Вдишах дълбоко и отворих плавно очи, насочвайки погледа си към въпросната "дама".
- Мила май си объркала влака, тук е място за магии и хора владеещи ги, а не за разглезени модели.
Подсмихвайки се самодоволно казах аз и поклатих глава.
Обичах да се държа така с красавиците, по простата причина че бяха толкова кухи, че понякога не разбираха иронията в гласа ми, докато бяха заети да подмята пандишпанените си коси, мислейки се за мис вселена.

Posts : 89 Join date : 11.12.2010

-Ха - засмя се момичето с гласа си на камбана- Ако си мислиш миличък , че съм красиво , но безмозъчна . Грешиш! - усмихна се . Тя отиде при момчето и седна до него . Беше толкова груб и толковааа сладък като се ядоса.
Да Лей беше като модел но не претендираше за това . А пък и той започна! - помисли си Лей.
"Защо и беше да си пада по този сноб"
Лин разклати глава и се засмя отново. Сигурно той си мислеше ,че една от безмозъчните барби , но тя щеше да му покаже че не е такава. Това го прие лично и това ще стане грубо. Момичето извади любимото си списание , което не беше за мода. Тя изсумтя и отиде в другия край , като се помъчи да не му се нахвърли
Спри! -Заповяда си Линда

Slytherin Posts : 246 Join date : 23.11.2010

Повдигнах учудено вежда и се направих на наранен.
- Ужас!- казах аз и театрално поставих длан на челото си, но не се стърпях и се разсмях друсайки се като някакъв "друсан кебап", мисъл която ме накара съвсем да се превия.
Вдигнах поглед към момичето и поклатих глава, изглежда не беше по-безмозъчна отколкото и предполагах, но се доближаваше до групата с надути мацки.
- Красавице четеш на обратно.
Казах аз с ироничен тон, а тя леко объркано погледна списанието си в напълно нормален вид.
Изцъках с език и се доближих до нея, обръщайки го.
- Ето така четат момичетата, прав ли съм?
Попитах аз толкова сериозно, че чак сам се заблудих че вярвам да думите си.
Ако Ан ме видеше в момента,предполагам щеше да ми зашлеви да шамара и да ми чете лекция как трябва да се държа с нежния пол, а брат ми от своя страна щеше да ме подкрепи, нали и той беше сваляч, макар това което в момента правех не бе точно флирт, но пък лесно можеше да се превърне в такъв, стига да ми дойдеше настроението, което и без това се задаваше от ъгъла.

Posts : 89 Join date : 11.12.2010

[

u]Ха[/u]
Дали той си мислеше , че свалките му ставаха. А колко беше глупаво да чете списанието на обратно , но това беше само и единствено защото го гледаше колко е красив.Мисълта как той се държеше с нея както си иска беше направо болезнена но въпреки това тя му отговори:
-Ти нямаш ли си друга работа , освен да се правиш на надут пуяк - засмя се Лин и лицата им се озоваха на пет сантиметра разстояние но Лин извърна глава иначе имаше вероятност да го целуни и не само това...
Мислите и прескачаха стремглаво , докато той я гледаше любопитна. Тя извърна глава и попита:
-Да?- въпроса отекна в мислите и и осъзна , че се държи грубо , но нали момчетата обичат момичетат да им бягат?

Slytherin Posts : 246 Join date : 23.11.2010

Лелелеле на това му се вика вироглавие, за момент да бе успяла да ме откаже от опитите ми да бъда мил (да..това ми е мило състояние..е с непознати естествено), но въпреки леко наглото от нейна страна държание реших да се въздържа, а плюс това усета ми че изпитва някакво увлечение към мен крещеше силно да нападам като луда пираня.
Ухилих се и се направих на замислен.
- Май имам, но да речем че в такива случаи няма нищо по-добро от малко..хм как да го нарека...
Правех се на приятно разсеян, потърквайки леко наболата си "брада" с длани.
Тя поклати глава и извърна глава, нацупих се и вдигнах крак поставяйки го върху другия, сумтяйки недоволно.
- Да?- гласа й бе въпросителен, но по-скоро ехиден, което ме накара за пореден път да се убедя че от моя ехидност няма по-добра, въпреки че и нея си я биваше...почти.
Въздъхнах тежко, гледайки тъжно и се облегнах назад, поставяйки ръце в скута си.
- Ох...понякога ми се струва глупаво..- преди да бях започнал с лекциите си, с искреността си, реших да се спра и тактично да обърна вида на думите си.
- Глупаво да..гледам как яки мацки се разкарват насам натам надути като балони с хелий.
Боже нямаше никаква връзка с това което бях готов да кажа, но да речем че както винаги бях прав.

Posts : 89 Join date : 11.12.2010

Ха ха ха . Той надути ли каза ?
-Еми ако си мислиш че това е надуто , чуй това :
" Аз съм най-прекрасното същество което си виждал и никой не може да ми стъпи и на малкия пръст"- изимитира някоя пикла Лин.
Двамата започнаха да се смеят. Лин беше по-колеблива което се забеляза от момчето и Лин се усмихна на крива
Не е толкова надут- помисли си Линз и се загледа в красивите му очи , но само мисълта че тоя я мисли за тъпа крава я кара да си мисли че той изобщо , ама изобщо не я харесва

Slytherin Posts : 246 Join date : 23.11.2010

Добрем това беше класика и съвсем докара стила на тези "сладурани", а може би защото самата тя бе такава, колкото и да го отричаше..знам ли, просто така изглеждаше, като изключим леко животинския й вид, който й придаваше сексапил.
- Така си е...но да ти кажа за мен това си е самата истина- казах аз и се изпъчих съвсем неосъзнато поради моето.....самолюбие.
След секунда сапунения мехур в който бях попаднал се спука, пронизан от погледа й.
Прокашлях се леко стреснато и си придадох ухилено изражение.
- Шегувам се разбира се- да бе да, сам не си вярвах, но да речем че бях добър актьор.
Изправих се разсеяно и седнах отново до прозореца, опъвайки крака до седалката срещу мен.
Мисълта че скоро щях да съм в Хогуорст някак успя да измести всяка друга и да накара адреналина вътре в мен да закипи.
Какво го очакваше Снейпчо тази година...просто не истина,та нали все пак ми бе любимец, на мен и на цялата компания.
Леко изтракване пред купето предполагам от нещо изпуснато ме накара да се повдигнах и да подам любопитно врат, но така и не видях нищо, но обръщайки главата си отново към размазаните картини на заобикалящата ни тревиста среда, вниманието ми бе прихванато от лицето й, но бързо се извърнах настрани.

Posts : 89 Join date : 11.12.2010

- Много ли ти е удобна така- попита Лин все още ухилена
Хогуортс като че ли наближаваше а времето минаваше неусетно , сякаш и беше толкова приятно с него. Тогава без да иска се чу да го пита:
-Защо не съм те забелязвала през всичките тези години? В случая 6 - Това вече си беше очевидно , че си пада по него.
Защо съм толкова зле? - запита си Линз и за малко не се замисли да се хвърли от някъде. Защо се чустваше така покрай него?Какво и ставаше?
Все въпроси без отговор.

Slytherin Posts : 246 Join date : 23.11.2010

Засмях се и поклатих глава.
- Да, бива.- казах аз и повдигнах небрежно рамене, загледан в прозореца, по точно в една драскотина на стъклото.
Всичко край нея бе идеално, сякаш ново, недокосвано, но изглежда някой малоумник като мен или пък просто случаен ученик бе успях яко да издраска стъклото, разваляйки цялата представа за перфекционизъм, нещо на което принципно много държах, макар често да си се ядосвах поради тази причина.
Гласа й привлече вниманието ми отново и аз извъртях глава, този път по посока лицето й.
Беше красива, признавам, но нямаше онази силна и могъща тръпка която изпитвах при вида на Ан..споменаването й ме накара да се сетя за вчерашния инцидент..наистина идея си нямах какво се случи и в съня ми и когато се събудих, но да речем че миналото си е минало, а сега пред мен седеше поредната мацка която изглежда си падаше по мен.
Не че бях някой Казанова, но пък постоянно се намираше момиче с което да мога поне малко да се откъсна от мислите за "нея".
- Имам мантия невидимка.
Казах аз сериозно, а тя се засмя звънко.
- Но не е възможно да не си чувала поне за мен..не че съм някаква звезда- е звезда не, но цяла галактика...помислих ис аз и се усмихнах криво.
- Аз..брат ми и Ан, както е още едно момиче сме известни като..."лудите на века"...нали се сещаш занякой от инцидентите с отварите на Снейп или пък госпожица Норис..такива глупости сме правили че просто е невъзможно да не ни знаеш.
Е вече малко се надух, но това си бе самата истина и ако тя наистина не ни знаеше, то имаше два варианта: да е някой откъснат от света зубар, което не ми се вярваше или пък да е толкова самовлюбена, че да забелязва нашето..сияние.

Posts : 89 Join date : 11.12.2010

-Ми нее не съм- каза честно Лин и се загледа.
Та той сигурно си имаше приятелка.
Толкова ли съм глупава
Изведнъж Лин стана студена и резервирана и каза :
-А хубаво- и се загледа през прозореца в отминаващите дървета и поляни и се замисли да не би да винаги е била барби? Дали винаги правеше такова впечатление?. Изведнъж тя стана , замахна с магическата си пръчка и косата и се прибра в елегантен кок, токовете и се смениха с кецове и беше облечена в тениска и шорти. Лин знаеше , че това не променя нищо но поне беше начало. Явно затова , тя никога е нямала гадже и още по болезнено истински приятели

Slytherin Posts : 246 Join date : 23.11.2010

Ето на това му се викаше нож в гърба...
Наистина бе успяла да ме изненада и то по неприятен начин, изкривих устни в неприятна гримаса и въздъхнах обидено.
- Ето това е вече шокиращо.
Казах аз като гръмнат, загледан в една точка, без да съзнавам какво гледам.
Вдигнах глава към нея при следващите й думи и преди да бях измърморил нещо остроумно или да се спусна в разкази за приключенията ти, така както само аз си можех, тя направи нещо неочаквано.
Погледнах я въпросително и повдигнах вежди.
- Да не си скрит пънкар или пък рокер?
Попитах аз леко усмихвайки си, но долавях някакво неприятно чувство откъм нея.
Странно, нали бяха непоклатими, ледени кралици на красотата, не им се позволяваше до проявяват слабост, но пък с изражението си успя да ме разубеди да бъде напълно груб отново или "мил" по моя си начин и реших да опитам нещо...което правех рядко и то само за хора които имаха шанс за стъпване на земята.
- Хей и токчетата ти отиваха, не е нужно да се издокарваш в мой стил, за да ми допаднеш.
Опитах аз леко неуспешно, но въпреки това ми се стори че е възможно да се е получило.

Posts : 89 Join date : 11.12.2010

- Ха имам си и други мисли освен да ти се харесам миличък- изтърси Лин
Да това момче си има приятелка
Лин сериозно мислеше да се промени но той нямаше нужда да знае защо така внезапно решенията и се променят. Чак след това отговори:
-Да токчетата и късите поли са маска. Под нея хората са сигурни ,че няма да ги наранят. А като си себе си всеки така да се каже "драска" по теб. Опитват се да те убият и нараняват и ти оставаш повърхностен е жесток. Е съжелявам , че сега го осъзнавам , но не искам повече да се правя на недостъпната красавица. Аз не съм такава. Аз имам чуства и не мисля да го прикривам повече.- Лин осъзна че е казала много и едвам издържа сълзите си но поне го направи

Slytherin Posts : 246 Join date : 23.11.2010

Лол..
Епа това не го очаквах..бях всякакъв: идиот, лигльо, женкар, злобен, надут и какво ли не още отрицателно, но определено не съм толкова безсърдечен, за да съм неспособен да видя болката й, можех да я разбера и то добре, можех защото самият аз често използвах маска, която вече се бе превърнала в неотлъчна част от мен, карайки ме да мисля че наистина съм такъв гадняр.
Минаха секунди, може би дори минути без двамата да кажем каквото и да е...
Беше ми..не неудобно, ами трудно, искаше ми се да знам какво да й кажа, да мога да я успокоя преди да каже още нещо подобно или да покаже слабост, нещо което определено би я унижило..предполагам.
Ала просто не знаех...по дяволите, защо никой не е написал книга "Как да се справяме с разстроени, маскирани, секси Слидеринки", май нямаше да е зле някой да опита и защо не това да съм аз...е не съм спец или нещо от сорта, но път бих могъл поне да я развеселя....или пък би било неуместно от моя страна да се шегувам с нещо толкова сериозно.
Въздъхнах и пренесох тежестта си напред, изправяйки тялото си..леко колебание ме изпълни и това си пролича, но въпреки всичко събрах смелост и се доближих до нея, пристъпвайки бавно и несигурно.
- Хей..недей така..все пак, знам ли, просто няма смисъл да...ъм да се разстройваш, разбираш ме нали?
Попитах аз объркано и повдигнах немощно рамене.

Posts : 89 Join date : 11.12.2010

- Ха , за теб всичко е прекрасно и невероятно. Правиш се на велик и си мислиш , че всички ти се кефат...Живота за теб е прекрасен като прекарваш мацки ...но знаеш ли , че ги боли...Не просто ставаш и си заминаваш , а зад себе си оставяш сериозни повреди..но няма как да го знаеш..- момичето го погледна тъжно и се засмя тъжно- Ти си мислиш , че заблуждаваш всички..но не е така...или поне мен не можеш да заблудиш. Ти си крех и раним от вътре и се боиш да не те унищожат. Тоест нараняваш за да не те нараняват...Но сега видях истинското ти аз , и съм сигурна , че го показа без да искаш , но това аз ти е по-хубаво. Точно това осъзнах сега и се опитвам да ти го покажа. Бъди себе си...никой не заблуждаваш като си лош с всички и се правиш на егати пича- каза Лин и се огледа в очите му

Slytherin Posts : 246 Join date : 23.11.2010

В интерес на истината не знаех да ли да си плаша от думите й или да се вслушам...
Имаше право, поне до някъде, но не бях чак толкова мил и крехък за колкото тя си мислеше, просто бях аз, а това значеше че не съм никакъв принц на бял кон, ами самият кон на който принца се лашка с удоволствие.
- Виж..ти...не всички сме като теб, аз съм аз и за теб съм това което виждаш, независимо колко лошо е мнението ти за мен.
Скръстих вежди леко ядосано и за раздвижих из вагона.
Как по дяволите се осмеляваш да се доближи така до моята същност, та аз нямах нищо общо с нея, да му се не види, сега наистина взе да ми писва от всичко, но не момичето ми бе виновно...мамка му та аз дори не знаех името й, а тя сякаш надникна в мен.. кого заблуждавам тя само може да предположи какво се крие в мен, така както аз не бих могъл да се поставя на нейно място.
А защо изобщо реагирах толкова бурно.
Притворих очи и си наставих да се успокоя, обърнах се към нея и повдигнах рамене.
- Извини ме, такъв съм си...лудичък.
Казах аз весело и се усмихнах.

Posts : 89 Join date : 11.12.2010

-Да , разбира се - усмихна се Лин , макар и колебливо. Тя изобщо не мислеше , че той може да отрече , че е права. Всичко беше разгадала. Той беше просто прозрачен , но се опитваше да го скрие.Ха тя знаеше за него повече от колкото той подозираше. А хората явно знаеха много за него и той си мислеше , че го крие от всички..
Да бе да
Какво си мислеше?
-Да, кажи ми нещо за себе си...каквото не знам- каза Лин

Slytherin Posts : 246 Join date : 23.11.2010

Погледа й определено успя да ме изнерви.
Изглеждаше така сякаш ме познава по-добре от мен самия.
Господи!
Ето затова мразех да общувам с куклички от нейния тип.
Нацелваха ти болното място и после се мислеха за велики, да ама не!
Изпуфтях недоволно при последната част от изречението й и завъртях очи.
Сериозно обмислях варианта да изляза от тук с гордо вдигната глава, но първо щях да й докажа че не е права.
Може и да съм мил и добър, но е така само с хората които обичам и уважавам, а тя определено не бе от тях и щеше да усети силата ми.
Да...да знам че звуча като зъл анимационен герой, но в интерес на истината нищо от това което си мисля не е грешно, а дали отстрани изглеждам като изпълнен с любов филантроп...е това вече си е работа на онези които ме гледат.
Усмихнах се ехидно и седнах отново на мястото си, отпускайки тялото си напълно.
Леко и плавно движение с магическата ми пръчка, придружен с шепот на тихи и звучни думи, накара около нас да зазвучи бавна и меланхонична песен.
Обърнах внимателно глава към нея и се усмихнах топло.
- Мисля че и сама можеш да ми напишеш автобиография, затова смятам да те изслушам, вместо да си губя времето в изричане на вече познати за теб думи.

Posts : 89 Join date : 11.12.2010

Лин се засмя и каза :
-Това беше ирония , но щом искаш да се държиш грубо , давай- каза Лин и се усмихна
За кой се мисли?
Беше и толкова тъпо в момента , че направо щеше да умре.Дали наистина си мислеше ,че тя е толкова тъпа и повърхностна?И само заради външния вид? Беше направо убийствена мисълта , че всички я мислят за безмозъчно барби.Ее все пак тя си беше виновна , но защо трябваше заради външния вид?Това че беше симпатична всички си мислеха че е тъпа.
Лин спря да мисли за това и седна на прозореца и се загледа в поляните

» Вагон на Рейвънклоу
» Общата стая на Слидерин
» Вагон на Хафълпаф