Кръчма ''Черната смърт''

Ходех с бавна кратча по Мракон-али,един бог знае защо.Беше ми омръзнало да стоя вкъщи,а и като цяло от мъгълския свят.Нямах търпение да се върна в Хогуортс.Две години...определено ми липсваше през това време.
Не можех да не забележа погледите на черните магьосници тук,които доста праволинейно си показваха,че не им харесвам.Не че ме интересуваше особено сега.Радвах се,че в момента бях със слънчеви очила.Така поне те не може да видят моя 'смъртоносен' поглед.Това може би ме спасяваше от много неприятности.
Малка въздишка ми обягна,когато някакъв доста стар и неприятен на външенвид,а до колкото прецених и характера му на бе особено блажен,промърмори нещо под носа си,когато минах покрай него.
Защо наистина бях дошла тук?Нищо добро не ме чакаше на подобно място...
Както и да е след още няколко минути бавен ход с поглед забит в краката ми се спрях пред "Черната смърт",кръчмата на черните магьосници.
-Ама аз определено си прося боя...-Промълвих едва едва на себе си.И въпреки,че знаех,че няма да е особено добра идеа да вляза го направих.
Беше мрачно,задушно,подтискащо...като цяло долнопробна кръчма.Сканирах на бързо мястото,като игнорирах погледите на другите присъстващи в помещението.След огледа си отидох до бара и си поръчах един горещ бирен шейк на барманът,който определено не беше дружелюбен.

Свалих очилата си и изгледах малко раздразнено барманък,когато най-после ми донесе питието.Той само се завъртя и отиде да говори с някаква стара вещица.Поклатих леко глава като поех дълбоко въздух.Отпих от бирения шейк и след това поставих чашата обратно на бара.
Точно тогава до мен седна едно момиче,което изглеждаше отвратено от мястото,точно колкото и аз бях.Усмихнах се леко и се обърнах към нея.Така или иначе умирах от скука,а не изгарях от желание да завързвам каквито и да било разговори с другите присъстващи магьосници.
-Не е едно от най-приятните места,на които да се озовеш...-Казах аз все така с лека усмивка.-Аз съм Ариа между другото.

-Приятно ми е.-Казах и отпих поредната глъдка от чашата си.Обърнах се за момент към барманът,който определено бе много заинтересован от разговора си и дори не ми хвърли наглия и надменен поглед като по-рано.Подсмихнах се леко на този факт и се обърнах отново към момичето до мен - Катерина.
-Ем,мен ме доведе скуката.-Казах и се засмях леко.-А и трябваше да се махна поне за малко от мъгълския свят.Доскочава много лесно и вече нямам търпение да се върна в Хогуортс.Ами ти?Къде учиш?

-Е значи някой път ще се видим в училище.А може да се засечем някъде и преди това.-Казах с усмивка и допих шейка като се изправих.
Не ми се тръгваше защото момичето изглеждаше приятно,а и нямаше да навреди да познавам още някой преди да се завърна в Хогуортс.Но трябваше да тръгвам.Нашите и без тове вече сигурно се бяха притеснили,а ако ли не вече тръгнали да ме търсят,недай си боже.Ах,колко грижовни родители имах,драмата им беше в кръвта,когато ставаше въпрос за такива дребни неща.
Платих си питието и си сложих очилата отново след което се обърнах към момичето.
-Беше ми приятно,Катрин,но се налага да тръгвам.-Казах с усмивка и си тръгнах.

пп. сорри ма трябва да ставам..

Сериозно,какво ми ставаше в последно време?Все по-често и по-често идвах на това мрачно и подтискащо място.Но определено не можех да издържам повече в мъгълския свят.И тази...улица дори и малко,оправяше нещата.Две години явно ми бе лимита без връзка с магьосническия свят.
Отново стигнах до долнопробната кръчма и с тежка въздишка бутнах врата и влязох вътре.Погледите на черните магьосници вътре почваха да ме дразнят.Какъв им беше проблема?!
Както и да е...отидох и седнах на бара.За мой 'късмет',барманът бе същия като онзи преди няколко дни.С бавни крачки той се доближи до мен,да не говорим за самодоволната му усмивка,която в момента ме изкарваше извън нерви.
-Да не би да си кандидат за редовен потребител?-Попита той,колкото се може по-нахално.
-Е все пак някой трябва да внесе някаква класа в тази дупка.-Отвърнах със злобна усмивка,а той се начумери.-Така,след като изяснихме това,може ли един бирен шейк?!-Попитах като усмивката ми бе изчезнала.
Барманът кимна сковано и тръгна на някъде,а аз подпрях ръка на бара и потърках слепоочията си.
-Злобни същества...-Промълвих под носа си и си поех дълбоко въздух,за да се успокоя.

Бармънът най-после ми донесе питието и го тръшна пред мен.Изгледах го леко злобно и той си тръгна.Поклатих леко глава,определено тук не ме харесваха.Тогава някой влезе в кръчмата и усетих как всички се обръщат към него.Нямаше смисъл да се обръщам,сигурно бе поредния дядка,който е решил да дърдори за черните магии с приятелчетата си тук.
Играех си с един от пръстените си на лявата ръка,когато до мен седна някой.Погледнах на там и видях някакво момче,познато момче.Не ми изглеждаше на повече от 17-18 така че може би съм го виждала в училище.Той,както мен не изглеждаше много доволен от погледите на другите присъстващи.Усмихнах се леко и отпих от чашата си,като силно се надявах вътре да нямаше отрова.
-Всички,горе-долу нормални,ги гледат така.-Казах като отново се обърнах към момчето.-Аз съм Ариа,между другото.-Представих се и протегнах ръка за здрависване.

Не можех да не се засмея на отговорите му.Поне до някъде съвпадаха с моите мисли.Когато промълви думата 'Грифиндор' ми стана почти 100% ясно,че той е от Слидерин.Какъв късмет...От както се върнах в Лондон повечето хора,с които говорех бяха от Слидерин и те определено оправдаваха причината защо са от там...Надявах се,че момчето до мен,Дейв,нямаше особени предрасъдъци към грифиндорци.
-И на мен ми е приятно...-Отвърнах като отклоних поглед от него и се загледах в жената от другата страна на бара.Бе същата като поседния път,когато бях тук.Явно посетителите на това място наистина бяха редовни.Гледката определено не ми беше особено приятна и върнах погледа си на пръстена.-Зависи какво разбираш от често.-Казах с малка усмивка,когато той ме попита дали често идвам тук.-На последък,да.Просто ми омръзна от мъгълския свят и ми трябваше да 'избягам' от него.Ами ти?

Изненадах се малко от въпроса му,защото силно се надявах да не съм прозвучала така.
-Не ги мразя.-Отвърнах малко по-троснато,от колкото ми се искаше.-Повечето от тях са доста забавни.-Казах с усмивка и се обърнах към Дейв.-Просто бях дълеч от света на магията прекалено дълго време.Затова нямам търпение да се върна в Хогуортс.
Усмивката ми стана още по-широка като се замислих за Хогуортс.Естествено не исках пак да ми отенемат точки или да ме наказват или да ми изнасят речи,че поведението ми било непростимо или тем подобни.Но определено ми липсваха моментите,в които се забавлявах там.
-И все пак да попитам,от кой дом си?-Просто,за да съм сигурна зададох този въпрос.Беше ми пределно ясно,че е от Слидерин,но нищо не пречи да попитам.

На свой ред се подсмихнах на отговора му,че в училището е скучно.
-Скучно е ако не знаеш как да се забавляваш.-Отвърнах с лека насмешка и отново отпих от чашата си.
-А колкото до това,защо те попитах...Просто исках да съм сигурна.-Казах и се обърнах към него като се узмихнах.-Е поне сега вече знам от къде си ми познат.А и нямаше да е особено честно ако ти знаеше от кой дом съм,а аз не знаех т от кой си.
-Е,защо мислиш,че Хогуортс е 'скучно' място?-Попитах като подпрях главата си на дланта си.

А мислех,че аз говоря много.С лека усмивка поклатих глава и допих питието си.За сега нищо ми нямаше и се надявах и да не ми стане нещо от това.Да се надяваме,че барманът не ме разеше чак толкова.
-Значи просто не можеш да се промъкваш между капките.-Отвърнах,когато той каза,че винаги го хващали.-Всеки е попадъл в директорския кабинет.Или поне на мен ми се е налагало не веднъж.-Засмях се леко и отново се обърнах към момчето.Незнайно защо не ми беше особено приятно да говоря,с който и да било ако погледа ми не е към него.
-Е,ето вече знаеш със сигурност,че аз съм от Грифиндор.-Казах с усмивка и са зачудих дали това ще доведе до някаква реакция.

Засмях се на реакцията му,когато му донесоха чая.
-Не знам за чая,но бирения шейк е доста добър.-Казах и вдигнах чашата си и отпих.Определено не можех да повярвам,че го казах,но си беше така.Съмнявах се,че нещо в тази кръчма ще ми хареса,но ето че всичко се случва.
-Явно това място не ти се нрави особено.-Казах,не че не беше очевидно,но просто колкото да кажа нещо.-След като е така,какво те води на Мракон-али?

За малко да се задавя,когато видях какво направи.След като успях да преглътна ме напуши отново на смях.Но не след дълго прехапах долната си устна,за да спра да се смея.Гледах го с нескрит интерес как вади разни работи от чая си.Изведнъж погледнах с ужас към своята чаша.Дали и там се намираха такива странности?!?
Тръснах глава,за да се отърва от тези мисли.Все пак питието беше хубаво,независимо от нещата,които се намираха вътре.И въпреки че знаех това го оставих за сега на страни.
Щом ми отговори защо е дошъл тук кимнах леко и отново започнах да го наблюдавам как открива нови и нови ... неща в чая си.
-Позната история.-Промълвих едва едва.